Бартоломеу Диаш: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 19:
'''Бартоломѐу Дѝаш''' ({{lang-pt|Bartolomeu Dias}}, {{IPA2|baɾtuluˈmeu ˈdiɐʃ}}) (роден около [[1450]] – 29 май [[1500]]) е [[Португалия|португалски]] [[пътешественик-изследовател]] и [[мореплавател]].
 
По време на експедицията си от [[1487]] г. -1488 г. заобикаля [[Африка]], откривайки [[Нос Добра Надежда]], в търсене на морски път към [[Индия]]  – едно от най-важните събития от епохата на Великите географски открития, ставайки първия европеец, преминал от [[Атлантическия океан]] в [[Индийския океан]].
 
За ранния живот на Диаш практически нищо не е известно. Дълго време е считан за син на капитан на [[Енрике Мореплавателя]], но това също е недоказано твърдение. Обикновено към неговото име е добавяна и фамилията „де Новаиш“, което е документирано за първи път през [[1571]] г., когато внукът на Диаш получава назначение за [[губернатор]] на [[Ангола]].
 
През [[1474]] г. бъдещият крал [[Жоао II]] взема под свой личен надзор португалската търговия с [[Гвинея]]. Основно го занимава въпросът колко още на юг се простира африканското крайбрежие. За тази цел на юг са изпратени няколко капитани, от които най-далеч достига [[Диого Као]], който поставя паметен знак – т.ннар. ''падран'' (каменен стълб с изобразен на него кралски герб), на територията на съвременна Ангола.
 
След като капитан [[Диого Као]] изчезва без следа след поредна експедиция, кралят поръчва на Диаш да заеме неговото място и да се отправи на експедиция в търсене на приказното царство на [[Презвитер Йоан]], което според редици притчи се намира някъде дълбоко във вътрешността на Африка. Експедицията на Диаш се състои от 3 кораба, 1 от които се командва от неговия брат, а за главен кормчия на флотилията е назначен [[Перу Аленкер]].
 
Като се приемат за достоверни записките на [[Христофор Колумб]], Диаш отплува от [[Лисабон]] през август 1487 г., открива югозападното крайбрежие на Африка от 22º до 33º ю.ш., а на [[4 декември]] с.г. акостира в залива „Св. Стефан“, Южна [[Намибия]]. Продължава плаването си на юг и открива залива [[Уолфиш Бей]] (8 декември), залива [[Людериц (залив)|Людериц]] (26 декември) и залива [[Спенсър (залив)|Спенсър]] (31 декември) и планината Хамаис (6 януари 1488).
 
След 6 януари започват свирепи бури, които принуждават Диаш да излезе в открито море. След 13 дни използвайки благоприятните в случая антарктически ветрове, плавайки първоначално на североизток, а после на изток открива южния бряг на Африка между 22º и 26º и.д.- – последователно залива Мосел (Mosselbaai), залива Алгоа на {{coord|33|50|S|25|50|E|}} и река Groot-Visrivier. Експедицията достига най-далечната точка от своето плаване на 12-ти март 1488-ма - – Kwaaihoek, близо до делтата на река Бушмен (Bushman), като през този период се установяват и първите контакти с местните племена на [[бушмени]]те.  В крайна сметка разбунтувалия се екипаж принуждава Диаш да се откаже от вероятното му намерение да достигне и до [[Индия]]. Експедицията потегля обратно като по пътя са открити нос [[Иглен нос]] (16 май, 34º 52` ю.ш., най-южната точка на Африка), [[Нос Добра Надежда]] (16 август) и залива Св. Елена (18 август), след което експедицията се завръща в Португалия с известието, че морският път за [[Индия]] е открит.
 
След този успех обаче португалците преустановяват експедициите си към [[Индия]] за повече от 10 години. Предполага се, че са изчаквали да получат полезна информация от засекретеното пътуване по суша на Перо да Ковиля (Pêro da Covilhã) . Най-после през 1497-ма година започва подготовката на експедицията на Вашку да Гама, по време на която Диаш е инспектор на строежа на корабите близнаци ''São Gabriel'' и ''San Rafael''. Флотата потегля през 1499-та година, като Диаш я съпровожда в първия етап от пътуването ѝ – до островите Кабо Верде.
Ред 36:
 
== Източници ==
{{commonscat-inline|Bartolomeu Dias}}
<references />
* Географы и путешественики. Краткий биографический словарь, М., 2001 г., стр. 143 – 144. http://www.ozon.ru/context/detail/id/2789255/