Атом: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме Етикети: Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение |
м Премахнати редакции на 212.21.149.172 (б.), към версия на BotNinja |
||
Ред 1:
[[Файл:Helium atom QM.svg|мини|300п|Схема на [[Хелий|хелиев]] атом, показваща ядрото (розово) и разпределението на електронния облак (черно). Ядрото (уголемено горе вдясно) на хелий-4 в действителност е сферично симетрично и силно наподобява електронния облак, макар че при по-сложни ядра това може да не е така. Черната линия долу вляво е мащабът – един [[ангстрьом]] (10<sup>-10</sup> m или 100 pm).]]
'''Атомът''' ({{lang-grc|на=от|ἄτομος}} – „неделим“) е основната градивна частица на [[вещество]]то и се състои от плътно
Атомите могат да съществуват в свободно състояние или да се свързват помежду си в [[Молекула|молекули]] чрез [[химична връзка|химични връзки]], също основаващи се на електромагнитните сили. Атом с равен брой протони и електрони е електрически неутрален, в противен случай той има положителен или отрицателен електрически заряд и се нарича [[йон]]. Различните атоми се [[Периодична система на елементите|класифицират]] според броя на протоните и неутроните в ядрото: [[Атомен номер|броят на протоните]] определя [[химичен елемент|химичния елемент]], а броят на неутроните определя различните [[изотоп]]и на съответния елемент.<ref name=leigh1990/>
Концепцията за атома като неделима съставна част на материята е предложена за първи път от античните [[философ]]и на [[Индия]] и [[Древна Гърция]]. През 18 и 19 век химиците дават физическа основа на тази идея като показват, че някои вещества не могат да бъдат разделени чрез химически реакции и прилагат старото философско понятие ''атом'', за да обозначат тази химическа неделимост. Атомите и молекулите се възприемат като най-малките градивни частици на материята. В края на 19 и началото на 20 век [[физик|физиците]] откриват [[субатомни частици]] и установяват структура вътре в атома, като по този начин опровергават неделимостта му и считат името за неподходящо{{sfn|Harrison|2003|pp=123 – 139}}. То обаче остава. Съвременното разбиране за атома се основава на принципите на [[квантова механика|квантовата теория]].{{hrf|Goodstein|2002|}}{{hrf|Harrison|2003|123 – 139}}
Атомите са миниатюрни обекти с диаметри от няколко десети от [[нанометър]]а и съответстваща на размера им маса. Те могат да се наблюдават само със специални инструменти, като [[сканиращ тунелен микроскоп]]. Над 99,94% от масата на атома е съсредоточена в ядрото<ref group="бел.">В случая на водородния атом с един електрон и един протон, протонът е 1836/1837 ≈ 0,9995 или 99,95% от общата маса на атома. Всички други [[нуклид]]и (изотопи на водорода и другите елементи) имат повече [[нуклеон]]и, отколкото електрони, така че съотношението между масата на ядрото и електроните е по-близко до 100% отколкото при водорода.</ref> като протоните и неутроните имат приблизително еднаква маса. Всеки елемент има поне по един [[изотоп]] с нестабилно ядро, което може да претърпи [[ядрен разпад]]. Електроните, свързани в атома, притежават стабилни енергийни нива (т.е. намират се на определени [[атомна орбитала|атомни орбитали]]), като могат да извършват [[квантов скок]] към друго енергетично ниво чрез поглъщане или изпускане на [[фотон]] с енергия, равна на разликата в енергиите на съответните енергетични нива. Електроните определят химичните свойства на химичния елемент и
== История на изследванията ==
| |||