Месопотамия: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Ред 170:
По време на Вавилонското царство, в градовете и храмовете съществуват библиотеки. Стара шумерска поговорка твърди, че „който иска да се отличи в школата на писарите, трябва да става със зората“. Жените се учат да четат наравно с мъжете,<ref>Tatlow, Elisabeth Meier [http://books.google.co.uk/books?id=ONkJ_Rj1SS8C&pg=PA75&dq=women+men+literate+babylonia&as_brr=3#PPA75,M1 ''Women, Crime, and Punishment in Ancient Law and Society: The ancient Near East''] Continuum International Publishing Group Ltd. (31 March 2005) ISBN 978-0826416285. стр. 75</ref> и за вавилонците, които са [[семити]], това включва изучаването на изчезналия шумерски език, както и сложна и обширна [[сричкова азбука]].
 
Значителна част от вавилонската литература е преведена от шумерски оригинали. Шумерският език продължава да се използва като език на религията и правото. Съставени са речници, граматики и преводи за използване от учащите се, разработват се коментари на по-стари текстове и обяснения на неясни думи и фрази. Знаците на сричковата азбука са подредени и именувани, като соса изготвени сложни списъци.
 
Много вавилонски литературни произведения все още се изучават и днес. Едно от най-известните от тях е „[[Епос за Гилгамеш]]“ в дванадесет книги, преведени от шумерски от [[Синликеунини]], и подредени по астрономически принцип. Всяка отделна част съдържа историята от живота на [[Гилгамеш]]. Цялата история е събрана заедно, въпреки че е вероятно някои от историите да са изкуствено прикрепени към централната фигура.