Отваря главното меню

Промени

разш
Протестантството като отделна деноминация на християнската религия се свързва основно с името на германския теолог [[Мартин Лутер]]. Така се разделят три основни периода във възникването му. Влиятелни религиозни движения, изразяващи остро несъгласие с [[Римокатолическа църква|Римокатолическата църква]] и възникнали преди делото на Лутер, са определяни като предпротестантски. Те официално са възприети от протестантските религиозни движения за техни предшественици, но по мащаб на дейността си далеч отстъпват пред масовостта на лутеровото протестантство. Развитието и разпространението на лутеровата доктрина, наричана [[Лутеранство]], е първата мащабна вълна на Реформацията. В много отношения Мартин Лутер е радикален в своите виждания спрямо западното християнство, но теолози и последователи на Протестантството след него го подлагат на критика, че не е стигнал достатъчно далеч в своята теологическа реформа. Тези теолози и последователи, чийто основен идеолог, вдъхновител и изразител на идеите им е [[Жан Калвин]], формират втората масова вълна на Протестантството, наречена по името на швейцарския религиозен реформатор [[Калвинизъм]].
 
Движението на пуританите обединява недоволните от незавършената Реформация в Англия. Възникването на [[Англиканска църква|Англиканската църква]] есе мотивиранодължи преди всичко пона политически, а не пона религиозни причини. Озовавайки се начело на Църквата на Англия (''„The Church of England“''), английските монарси получават под свой собствен контрол без вмешателството на Рим особено мощен инструмент за контрол и въздействие върху поданиците си без вмешателството на Рим. Религиозните церемонии и собственосттаимотите на Църквата имат голямо значение за мощта нанейната институциятамощ и английските крале не са готови да я реформират и свият до минималистичните размери, проповядвани от калвинистите. Калвинистите считат реформите на Лутер за недостатъчни, а [[Англиканска църква|Англиканската църква]] не следва дори тях изцяло, заемайки междинна позиция между [[Римокатолицизъм|Римокатолицизма]] и [[Лутеранство]]то. Това в очите на последователите на Калвинизмакалвинизма представлява скрита и подмолна рекатолизация. Католическата съпруга на [[Чарлз I]] допълнително подсилва тези техни подозрения, а разпускането на Парламента и облагането на поданиците с нови данъци еднолично от краля окончателно убеждава пуританите, че кралската власт обединява в себе си политическото потисничество и религиозното потисничество (в ролята на монарха на глава на [[Англиканска църква|Англиканската църква]]), тласкайки ги в антимонархическия лагер в [[Английска революция|Английската революция]].
 
Терминът е производен от латинското „''purus''“ и по-точно от английските думи „''purе''“ (чист) и ''„to purify“'' (пречиствам) които изразяват основната цел на движението: „чиста“ църква, освободена от помпозните атрибути. Пуританите настояват за премахване на идолите, цветните стъкла и хоровото пеене в църквите, препоръчват свободната устна [[проповед]] и ратуват за независимост на отделните църковни общини. Те осъждат веселбите, песните и танците, изобщо всичко, което е проява на лукс и жизнерадост. Те водятВодят целомъдрен живот, обличат се скромно в дрехи от тъмно сукно и се отнасят негативно към разкоша и нравитеразпуснатите нрави в кралския двор, аристокрацията и висшето духовенство.
 
Най-напредВ началото пуританите се надяват на кралската институция и затова подкрепят [[Елизабет I]] в нейните църковни реформи. Разочаровани обаче от нейната непоследователност обаче, започват все по-остро да критикуват англиканската църква и епископатависшето духовенство. Тази критика обективно рефлектира в монарха, като глава на църквата в Англия. Кралица Елизабет не одобрява пуританите, нарича ги „потенциални бунтовници“ и дори предприема репресии спрямо тях. СамоВъпреки това само след две-три десетилетия пуританството се обособява като самостоятелно пуританско религиозно движение, което става все по-популярно и обхваща различни слоеве на обществото,. дориКъм секрая появяватна две16 течения –век презвитерианипуританството изапочва индепенденти.да Презиграе [[70все по-те]]важна годинироля и се превръща в изразител на 16недоволството векот пуританитеполитиката насочватна дейносттакралицата. сиСъзнавайки, къмче реформацияне вще духауспеят нада [[презвитерианство]]тоочистят англиканската църква отвътре, възприетосепаратистите създават тайни „църкви на завета“, в [[Шотландия]]които се кълнат във вярност към групата, катоа отхвърлятне форматакъм накраля. провежданеСмятани за изменници на короната и прокълнати [[литургияЕретик|еретици]]та, ите организациятачесто стават жертва на презвитерианскатапреследвания. църкваПоявяват се две течения – презвитериани и индепенденти. Презвитерианите са по-умерени пуритани, които се обявяват за по-непосредствена връзка на вярващите с бога и срещу духовенството. Те настояват във всяка община да има духовен водач ([[презвитер]]) и проповедник, които да бъдат избирани от самите вярващи и те да отговарят за църковните дела в кралството. През [[70-те]] години на 16 век пуританите насочват дейността си към реформация в духа на [[презвитерианство]]то, възприето в [[Шотландия]], като отхвърлят формата на провеждане на [[литургия]]та и организацията на презвитерианската църква.
 
Индепендентите са по-крайното течение в пуританството. Те отдават по-голямо значение на проповедта, а не на тайнствата като причастие и кръщение. Те също са против съществуването на църковна организация и за пълна независимост на отделните църковни общини, като презвитерите трябва да се избират само за година. Всеки вярващ според тях има право на проповед, ако има вдъхновение и подходящ повод<ref name = Pantev/>.
 
== Гонения ==
Към края на 16 век пуританството започва да играе все по-важна роля и се превръща в изразител на недоволството от политиката на кралицата. След смъртта на Елизабет през [[1603]] г., крал и на Англия става шотландският [[крал]] [[Джеймс I (Англия)|Джеймс I]], койтопоставил слага началоначалото на династията на [[Стюарти]]те. Той прави опит да наложи в англиканската църква презвитерианския модел, като налагас така наречената ''[[Библия на крал Джеймс]]''. По това време пуританите обаче почитат най-вече ''[[Женевска библия|Женевската библия]]'', която е антимонархическа. Докато приПри Джеймс към пуританите се проявява известна толерантност, но последвалият го на престола [[Чарлс I]] започва преследвания срещу тях. В крайна сметка пуританството става идеологическа основа на [[Английска революция|Английската революция]] и играе основна роля за разцеплението между [[Парламент]]а и краля. Следват години на гражданска война, през които пуританите са на страната на военния режим, оглавяван от [[Оливър Кромуел]], самият той индепендент. След [[Реставрация (Англия)|реставрацията на монархията]] през 1660 г. повечето от свещениците-пуритани са изгонени от [[Църква на Англия|Църквата на Англия]] и за няколко десетилетия пуританството се разцепва на различни течения, които вече се наричат дисиденти ({{lang-en|Dissenters}}) или неконформисти (''Non-conformists'').
 
=== Колонизация на Америка ===
Вследствие на гоненията в Англия много пуритани са принудени да емигрират и да се преселят в континентална Европа, а също и в Северна Америка. Първите пуритани, които се заселват в [[Нова Англия]], са [[пилигрими]]те – малка група вярващи християни, подгонени от преследванията в Англия, които през 1608 г. се преселват в Холандия, известна още тогава с религиозна търпимост. Така пуританите са в основата на създаването на САЩ<ref>http://chalcedon.org/resources/articles/john-calvin-the-puritan-founders-of-new-england</ref>, тъй като именно със заселването на около 2000 английски пуритани през [[1629]] – [[1630]] г. фактически започва английската колонизация на Северна Америка.<ref>http://public.wsu.edu/~campbelld/amlit/calvin.htm</ref> До [[1640]] г. в [[Америка]] се установяват още 16 000 [[пуритани]] бежанци и преселници от [[Англия]].
 
== Пуританска доктрина ==
* Връщане на светия ден от [[неделя]] на [[събота]] (така, както е в Светото писание).
* Отричане на разгърнатата и тежка [[йерархия]] в църквата и на едноличната власт в нея.
 
Учените свързват пуританството с [[Капитализъм|капитализма]], защото по подобен начин насърчава човешката [[Амбиция|амбициозност]], усърдния труд и силното желание за успех. Пуританите се стремят към богатство и обществено положение, защото наред с другото това е залогът за духовно здраве и вечен живот. Те приемат всички неща и събития за символи с дълбоко духовно значение и вярват, че като увеличават собствената си печалба и общото благополучие, спомагат за изпълнението на Божия промисъл<ref name="AL">{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://photos.state.gov/libraries/bulgaria/231771/PDFs/American%20Literature%20_Bulg_.pdf | заглавие= Американската литература|достъп_дата = 2 декември 2016|фамилно_име=Ванспанкърън |първо_име= Катрин|дата= 1994|издател=[[Държавен департамент на САЩ]] }}</ref>.
 
Строго богословски погледнато, отделният пуритан не знае дали е „спасен“ и дали се нарежда сред определените за Рая избраници, но някак чувства, че мирският му успех е знак за „избраничество“. Той не вижда граница между битие и религия: за него целият живот е израз на Божията воля – верую, което по-късно се възражда в [[Трансцендентализъм|трансцендентализма]].
 
== Източници ==