Уикипедия

Свети Никола (Мелник): Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
BotNinja (беседа | приноси)
Ботове
562 695 редакции
м без right/дясно в картинки (x1)
Редакция без резюме
Ред 30:
„Свети Никола“ служи за катедрален храм до построяването на „[[Свети Николай (Мелник)|Свети Николай]]“ през XVIII век.<ref name="ЕПК2 411"/> Средновековната църква се използва до Балканската война в 1912 година като манастирска.<ref name="ЕПК2 411"/> След Балканските войни Мелник е изоставен от голяма част от населението си и е опожарен. Църквата е разрушена в голяма степен, като е запазена единствено източната част на сградата с олтарните апсиди.<ref name="melnikbgeu"/><ref name="ЕПК2 411"/>
 
== Архитектура ==
== Архитектурни и художествени особености ==
[[File:St Nikola Melnik Frescos.jpg|мини|250п|Стенописи от „Свети Никола“]]
„Свети Никола“ е [[неф|трикорабна]] [[базилика]], изградена от редуващи се слоеве на камък и тухли. Корабите са образувани от два реда колони, които се намират в продължението на [[наос]]а. Има три входа от запад и три [[Апсида (архитектура)|апсиди]] в най-източната част. Страничните апсиди са по-малки от тази в средата, която се откроява със сложен триделен прозорец и допълнителна украса. [[Притвор]]ът е добавен през втория период на строителство в XIII век<ref name="nikolova"/> и е свързан с три входа с наоса. От север и юг на наоса има закрити галерии, свързани с притвора чрез входове. Южната галерия има и самостоятелен вход на източната си стена и е свързана директно с наоса чрез вход с три каменни стъпала. На западния ѝ край в миналото е имало камбанария. В северната галерия има полувкопано водохранилище с две камери.<ref name="ЕПК2 411"/>

Според [[Богдан Филов]], посетил Мелник през лятото на 1915 година, църквата с олтара и без притвора е дълга 16,30 m и широка 13,30 m. Тя е разделена с два реда колони по три в ред. Стара постройка изглежда само олтарът. Дървените тавани и иконостасът са нови, а стените - наскоро измазани. Притворът и олтарът са покрити с [[фреска|фрескова живопис]]. На иконостаса са запазени две стари икони от XVII век.<ref>Богдан Филов. „Пътувания из Тракия, Родопите и Македония 1912 — 1916“. София, 1993, стр. 82-33.</ref>
 
Църквата има прилежаща камбанария, която е построена отделно и се намира северозападно от църквата. Двете бронзови камбани от църквата от се смятат за едни от най-старите в Европа<ref name="nikolov"/><ref name="dimkov">{{cite journal|last=Димков|first=Г.|coauthors=Ал. Алексиев, И. Симеонов, Т. Трифонов, К. Симеонов|year=2008|title=Акустични изследвания на исторически ценни български камбани|trans_title=Acoustic examinations of historically valuable Bulgarian bells|journal=Акустика|location=Варна, София|page=115|issn=1312-4897|url=http://www.math.bas.bg/bells/Publications/16.pdf|language=Bulgarian|archivedate=24 ноември 2010|archiveurl=http://www.webcitation.org/5uTXzqMy9}}</ref><ref name="objects">{{cite web|url=http://www.math.bas.bg/bells/object_printEng.php|title=Research and Identification of Valuable Bells of the Historic and Culture Heritage of Bulgaria and Development of Audio and Video Archive with Advanced Technologies: List of objects|last=Georgieva|first=Tsvetanka|publisher=Institute of Mathematics and Informatics of the Bulgarian Academy of Sciences|accessdate=13 март 2013|archivedate=24 ноември 2010|archiveurl=http://www.webcitation.org/5uTY2si4A}}</ref> и са открити от археолози в началото на века.
 
== Живопис ==
Фреските в църквата са изрисувани в XII и XIII век от трима художници. Оцелелите стенописи включват редки изображения на ръкополагането на апостол [[Яков Зеведеев|Яков]] за епископ на Йерусалим от [[Отци на Църквата|Отците на Църквата]] и изображение на [[Петър Александрийски]]. Животът на патрона на църквата [[Николай Чудотворец]] също е изобразен на стените на църквата. „Свети Никола“ също така има фрески, изобразяващи портети на [[Антип Пергамски]], [[Антим Никомедийски]], [[Григорий Нисийски]] и [[Свети Прокопий|Прокопий Кесарийски]].<ref name="nikolova"/> Някои от стенописите са свалени от стените и са изпратени в [[Национален археологически музей|Националния археологически музей]] в [[София]], но някои са останткали на мястото си.<ref name="melnikbgeu"/>
 
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Свети_Никола_(Мелник)“.