Йежи Гротовски: Разлика между версии

Йежи Гротовски е роден в Жешув през 1933 г. Годините на Втората световна война прекарва заедно с майка си и брат си в с. Ненадувка близо до родния си град. След матурата кандидатства в три различни специалности: ориенталистика, медицина и театър<ref name=":0">Leszek Kolankiewicz, Grotowski Jerzy,http://www.grotowski.net/encyklopedia/grotowski-jerzy [достъп: 3-12-2016]</ref>. През1955 г. завършва Актьорско майсторство във Висшето държавно театрално училище "„[[Лудвик Солски]]"“ в [[Краков]]. През 1955-56 г. следва режисура в Москва, където се запознава с техниките на [[Константин Станиславски|Станиславски]] и [[Всеволод Мейерхолд|Мейерхолд]].През 1956-1960 г. преподава в краковската театрална школа, където същевременно следва режисура. През 1957 г. дебютира в Стария театър в Краков с пиеса на [[Йожен Йонеско]]. През 1959 г. се пренася в [[Ополе]], където става художествен директор на Театър 13 реда. След ликвидирането му се пренася във Вроцлав, където продължава дейността на Театър Лаборатория 13 реда. Представления като ''Акрополис'' (1962), ''Трагичната история на д-р Фауст'' (1963), ''Вечният принц'' (1965) и ''Apocalipsis cum figuris'' (1969) му носят международна слава. През 70-те години Гротовски се оттегля от активна театрална дейност. Отдава се на изследвания върху азиатската култура. Посещава Централна Азия, Китай и Индия. От 1975 година организира редица проекти за подготовка на актьори и театрални пърформанси, например Special Project (от 1974), ''Начинание Планина'' (1977), ''Театър на корените'' (1978-1980), ''Performer'' (1987). След обявяване на военното положение в Полша, през 1982 г. Гротовски емигрира в Съединените щати. Преподава в Калифорнийския университет. Книгата му ''Към бедния театър'' е публикувана на 16 езика, но приживе не успява да я издаде на родния си полски. Удостоен е с редица престижни награди и отличия, сред които докторат honoris causa на Вроцлавския университет, New School for Social Research в Ню Йорк и Болонския университет, професорска титла от Колеж дьо Франс, наградите на американската фондация "Макартър"„Макартър“ и полската "Култура"„Култура“. Умира през 1999 г. в Италия<ref name=":1">Monika Mokrzycka-Pokora, Jerzy Grotowski, http://culture.pl/pl/tworca/jerzy-grotowski [достъп: 3-12-2016]</ref>. 2009 г. е обявена за международна година на Гротовски<ref name=":0" />.

В ополския си период Гротовски създава спектаклите ''Задушница, Акрополис'' и ''Студия върху Хамлет'', базирани на текстове на [[Адам Мицкевич|Мицкевич]], [[Юлиуш Словацки|Словацки]] и [[Станислав Виспянски|Виспянски]], като предлага контрапункт на утвърдения в полската режисьорска традиция монументален театър. Вроцлавския театър, в който работи от 1965 г. нарича Институт за изследвания върху методиката на актьорската игра. През 1965 г. в месечника "Одра"„Одра“ публикува скицата ''Към бедния театър'', която обобщава възгледите му за театъра от този период. Гротовски защитава правото на режисьора свободно да борави с авторския драматургичен текст. Обръща голямо внимание върху работата с тяло в актьорската игра, като провежда специални тренинги, базирани върху източни техники. Изследва отношенията между сцената и публиката, като отрежда активна роля на зрителя в театралното представление. Оттук се ражда и концепцията за активната култура, при която липсва разделение между творец/изпълнител и потребител на културата. През 1976 година Гротовски представя изследователска програма "Театър„Театър на корените"корените“, която обединява театралния опит с постиженията на етнографията и културната антропология. Късните му проекти са насочени към програмите "Ритуално„Ритуално изкуство"изкуство“ и "Обективна„Обективна драма"драма“, които търсят общи, универсални позиции и движения, свързани с ритуалната традиция<ref name=":1" />.