Разлика между версии на „Васил Берон“

редакция без резюме
м (Добавяне на Категория:Берон, ползвайки HotCat)
{{към пояснение|Васил Берон|Васил Берон (пояснение)|тип=личност}}
{{Личност
| име = Васил Берон
'''Васил Хаджистоянов Берон''' е [[България|български]] [[лекар]], [[просветен деец]] и [[археолог]]. Той е дългогодишен директор на [[Болградска гимназия|Болградската гимназия]] и поставя началото на археологическите разкопки в [[Велико Търново|Търново]].
 
Васил Берон е баща на дерматолога [[Богомил Берон]] (1866- – 1936).
 
== Биография ==
Стоян Х.Бончев и Жейна са имали седем деца – четирима синове: Христо, Петър, Иван и Васил, и три дъщери: Анастася, Елена и Слава. Най-малкият син – Васил, към когото майката има особена слабост, е будно, сериозно и ученолюбиво момче. Подобно на другите си братя, и той се учи в начално училище в Котел, открито още в 1819 г. от жеравненеца Райно Попович, който въвежда усвоения от него в Букурещкото елинско училище взаимен метод на обучение.
 
Малкият Васил слуша разказите на по-възрастните за неотдавнашните кърджалийски ужаси, за изгарянето на близки и далечни села и градове, за измъчването и избиването на хиляди българи, за геройското държание на котленци, които издигнали около селото крепостни стени с бойни кули, поставили черешови топчета, заели важни места в планинските проходи и храбро се защитавали против разбойническите хайки. Със затаен дъх той слуша разказите на участниците в кървавата битка в гората при Козята река, където била унищожена голяма кърджалийска хайка. Особено приятно е общуването на Васил със Съби, сина на Стойко Раковлията, който е с три години по-голям от него и предишната[[1834]] година се е преместил да учи в [[Карлово]] при някогашния тамошен учител [[Райко Попович]].
 
Стоян Х.Бончев е разширил търговските си връзки в [[Цариград]]. Той записва младия Васил в прочутото гръцко училище на „Куру чешме”чешме“, където между многото гръцки младежи се учат и малък брой българчета. Тук са [[Сава Доброплодни]], [[Иван Добровски]] и [[Съби Стойков]]. Тук той слуша лекции по класическа философия и литература, по етика, риторика и богословие, логика, география, физика и химия, учифренски и арабски език, прозира ясно елинизаторските стремежи на учителите гърци, слуша надутите хвалби на гърчетата за образоваността и книжнината на гърците и у него още по-силно се разгаря омразата към всичко гръцко и желанието му за реално, естествено–научно и полезно за народа знание. На няколко пъти буйният му приятел Съби Стойков посещава [[Атина]], където се среща с учещите там около двадесетина български ученици в гимназията и студенти в университета. Тук те са образували „славяно-българско”българско“, по-късно „македонско”„македонско“ дружество, което си е поставило за задача да работи за въвеждане на български език в училищата в България, за разширяване на родната книжнина и освобождаването на народа от духовното и политическото робство.
 
През [[1842]] г. 18-годишният Васил се записва в [[Ришельовската гимназия]] в [[Одеса]]. Тук той се запознава с горещия патриотизъм на своите сънародници, с дейността на [[Васил Априлов]] и [[Николай Степанович Палаузов]], с трудовете на карпатския малорусин Геор Хуца, нарекъл се по-късно [[Юри Иванович Венелин]]. След като Васил завършва Одеската гимназия, Стоян х.Бончев изпраща сина си в Цариград, където той пребивава почти цяла година, за да събере от клиентите му сумите за доставената им стока. Васил изпълнява задачата си, изпраща събраните суми на баща си и му съобщава, че задържа от тях една част, необходима му за пътуването до Румъния, където се среща с вуйчо си Петър.
 
== Дейности ==
Д-р Васил Берон се установява в [[Търново]] като лекар през [[1856]] г. и се захваща със завидно усърдие да изучава миналото на града. След [[Освобождението]] издава книгата "Архиологически„Архиологически и исторически изследвания"изследвания“ през [[1887]] г., в която намират място всички негови изследвания.
 
== Съчинения ==
Д-р Васил Берон събира и публикува български народни песни в списанията „[[Български книжици]]“, „[[Българска пчела]]“, “Духовни„Духовни книжки”книжки“, във вестниците “Народност”„Народност“ и “Българан”„Българан“, сам издава в Болград вестник “Пътник”„Пътник“. Всяка от неговите написани с вещина книги е нещо ново в българската книжнина, отговарящо на потребностите възникнали във връзка с нашето образование: “ Първа българо-френска граматика”. Букурещ, 1859; “Логика”„Логика“. Виена, 1861; “Българо„Българо-френски буквар”буквар“. Болград, 1865; “Човекът„Човекът в сравнение с другите животни”животни“. Болград, 1870; “Зоология”„Зоология“. Русе, 1880; “Археологически„Археологически и исторически изследвания”изследвания“. Търново, 1886.
 
* [http://vtpgt.com/files/B-Fgram.pdf “ Първа българо-френска граматика”. Букурещ, 1859]
 
* [http://vtpgt.com/files/Zoologiq.pdf „Човекът в сравнение с другите животни”. Болград, 1870]
Оригиналите се намират във фонда на библиотеката при читалище „Надежда”„Надежда“ Велико Търново.
 
* [http://books.google.com/books?id=6wUtAAAAYAAJ&dq=inauthor%3Aberon&pg=PR1#v=onepage&q&f=false Първа българско-френска грамматика, с едно изложение за българското правописание. Букурещ, 1859.]
 
== Библиография ==
* Енциклопедия България, том. 1
* Кираджиев, Светлин. Велико Търново. С., 2007, с. 49.
* Янева, Жана. Учебниците по логика на Василий Николаевич Карпов (1798–18671798 – 1867) и на Васил Хаджистоянов Берон (1824–19091824 – 1909). - – Философски алтернативи, 2010, № 4,
 
== Видео ==
* [http://ww.vbox7.com/play:f804ceb1 Кой е д-р Васил Берон?]
* Открит урок в Археологическия музей (лектор - – Тодорка Недева, етнограф в Регионален исторически музей, Велико Търново)
 
== Други връзки ==
[http://vtpgt.com/?p=beron ПГТ „Д-р Васил Берон"Берон“ Велико Търново]
* [http://primo3.nalis.bg:1701/primo_library/libweb/action/search.do?dscnt=0&vl%281UI0%29=contains&scp.scps=scope%3A%28ALL%29&vl%2828101403UI1%29=all_items&frbg=&tab=default_tab&dstmp=1392199219833&srt=rank&vl%2812610808UI0%29=any&ct=search&mode=Basic&dum=true&tb=t&indx=1&vl%28freeText0%29=%D0%92%D0%B0%D1%81%D0%B8%D0%BBВасил+%D0%91%D0%B5%D1%80%D0%BE%D0%BDБерон&fn=search&vid=NALIS_VIEW Национален каталог на академичните библиотеки в страната НАБИС]
 
{{DEFAULTSORT:Берон, Васил}}