Уикипедия

Марко Цепенков: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
дребни; форматиране: 5x кавички, 6 интервала, заглавие-стил, тире, тире-числа (ползвайки Advisor)
Редакция без резюме
Ред 8:
| роден-място = [[Прилеп (град)|Прилеп]], [[Османска империя]]
| починал-място = [[София]], [[България]]
| общомедия = Marko Tsepenkov
| вложки = {{Личност/Учен | категория = етнограф
| област = [[Етнография]]
Ред 23:
'''Марко Костов Цепенков''' е [[българи|български]] [[писател]] и [[фолклорист]], народен будител, борец за църковни свободи на българите от Македония.
 
== Биография ==
Роден е през [[1829]] година в село[[Прилеп Ореховец, Прилепско. Баща му, Коста Цепенков, трудно изхранва семейството си, затова Марко посещава училище само няколко години(град)|Прилеп]]. Известно време изучава [[гръцки език]] в [[Струга]] при учителя [[Наум Хаджов]]. Важна е срещата му с [[Димитър Миладинов]] ([[1856]] – -[[1857]]), след която започва активно да събира народнифолклорни песни. По – късно, когато се запознава със сборника на Васил Чолаков, започва да се интересува от приказки. Анекдоти за църковни лица, както и част от приказките за свещеници Марко Цепенков започва да записва под влияние на книгата на Илия Блъсков „ Поп Марко“. В Прилеп отваря книжарница и става един от основателите на читалище „ Надежда“текстове. Участва и в [[Борба за българска църковна независимост|борбата]] срещу гръцкото духовенство.
 
През [[1888]] година Министерството на народното просвещение в [[София]] започва да издава „“[[Сборник за народни умотворения, наука и книжнина]]“”. Марко Цепенков се свързва с проф. [[Иван Шишманов]], на когото предоставя материалите си. Професорът го съветва да се върне в Прилеп и да разшири сбирката си с описания на обичаи, занаяти, предания, тайни говори и други. Цепенков се преселил окончателно със семейството си през 1888 година в гр. София. До [[1900]] година обнародва в „Сборник“Сборник за народни умотворения, наука и книжнина“книжнина” 269 приказки и предания, 85 песни, 389 вярвания и прокоби, над 200 сънища с тълкуванията им, 46 баения, 12 басни, 8 обичая и обреда, 3 727 пословици и поговорки, 100 гатанки, 20 скоропоговорки и 67 детски игри. През 1917 година подписва [[Мемоар на българи от Македония от 27 декември 1917 година|Мемоара на българи от Македония от 27 декември 1917 година]].<ref>Македония. Сборник от документи и материали, Издателство на БАН, София, 1978, стр. 605.</ref>▼
След като се преселва в София, продължава да прави записи от Софийско, Самоковско, Ломско.
 
Автор е на стихотворения и песни, на драмата „Църне“Църне войвода“войвода”. За историята на българската литература особено важна е неговата автобиография, написана през [[1896]] година по поръка на Иван Шишманов, в която ясно той заявявазаява, че е българин, въпреки че в [[Република Македония]] Марко Цепенков се смята за македонски писател.<ref>Марко Цепенков – - Фолклорно наследство в шест тома БАН</ref>▼
▲През [[1888]] година Министерството на народното просвещение в [[София]] започва да издава „[[Сборник за народни умотворения, наука и книжнина]]“. Марко Цепенков се свързва с проф. [[Иван Шишманов]], на когото предоставя материалите си. Професорът го съветва да се върне в Прилеп и да разшири сбирката си с описания на обичаи, занаяти, предания, тайни говори и други. Цепенков се преселил окончателно със семейството си през 1888 година в гр. София. До [[1900]] година обнародва в „Сборник за народни умотворения, наука и книжнина“ 269 приказки и предания, 85 песни, 389 вярвания и прокоби, над 200 сънища с тълкуванията им, 46 баения, 12 басни, 8 обичая и обреда, 3 727 пословици и поговорки, 100 гатанки, 20 скоропоговорки и 67 детски игри. През 1917 година подписва [[Мемоар на българи от Македония от 27 декември 1917 година|Мемоара на българи от Македония от 27 декември 1917 година]].<ref>Македония. Сборник от документи и материали, Издателство на БАН, София, 1978, стр. 605.</ref>
 
▲Автор е на стихотворения и песни, на драмата „Църне войвода“. За историята на българската литература особено важна е неговата автобиография, написана през [[1896]] година по поръка на Иван Шишманов, в която ясно той заявява, че е българин, въпреки че в [[Република Македония]] Марко Цепенков се смята за македонски писател.<ref>Марко Цепенков – Фолклорно наследство в шест тома БАН</ref>
 
== Външни препратки ==
Line 37 ⟶ 35:
* [http://www.promacedonia.org/v_mak/1998/mak_34_2-8.html Как Марко Цепенков бе научно македонизиран]
* [http://bulgariamakedonia.net/index.php?br=33&stat=419 180 години от раждането на Марко Цепенков. Мисията: Събирач на приказки, пазител на духовни съкровища]
* [http://strumski.com/biblioteka/?id=680 "Църне войвода"], публикувано във в-к „Автономна"Автономна Македония“Македония", София, 1903 г. от Марко Цепенков
* [http://strumski.com/biblioteka/?id=943 "Мирчо Войвода с майка си се прощава"], публикувано във в-к „Дебър“"Дебър", год. II, бр. 10, София, 3-ти юни 1906 г. от Марко Цепенков
 
== Бележки ==
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Марко_Цепенков“.