Хабсбурги: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м robot Adding: gl:Habsburgo
Редакция без резюме
Ред 35:
[[Мария Тереза]] наследява Австрия, Чехия и Унгария, но тъй като е жена няма право на императорската корона. Използвайки слабостта на династията, противниците на Австрия издигат претенции за части от наследството. [[Прусия]] начело с [[Фридрих II]] иска [[Силезия]], Франция иска [[Нидерландия]], а Савоя иска Милано. Започва [[Война за австрийското наследство|Войната за австрийското наследство]], загубена от Мария Тереза поне срещу Прусия, която отнема [[Силезия]]. Опитът да се възстанови положението в кървавата [[Седемгодишна война]] ([[1756]]-[[1763]]) няма успех и Австрия се примирява с тази загуба. От [[1745]] г. престолът на Империята отново е в ръцете на Хабсбургите в лицето на [[Франц I (Свещена Римска империя)|Франц I]] - бивш херцог на [[Лотарингия]], после на [[Тоскана]] и съпруг на Мария Тереза. Независимо, че не е императрица, тя оказва силно влияние върху мъжа си и върху следващия император, сина й [[Йозеф II (Свещена Римска империя)|Йозеф II]] ([[1765]]-[[1790]]). Със серия реформи тя стабилизира държавата, насърчава образованието, увеличава властта на монарха и постепенно превръща Австрия в една териториална империя. Именно затова тя оцелява, когато през Френските революционни войни изгубва Нидерландия и когато [[Наполеон I]] ликвидира Свещената Римска империя ([[1806]]). Оттогава съществува т. нар. [[Австрийска империя]], а столица продължава да бъде Виена.
 
Формално наследниците на Мария Тереза принадлежат на Лотарингския род, но ''де факто'' продължават да се приемат за Хабсбурги. Дългото управление на внука й [[Франц II]] ([[1792]]-[[1835]]) е пълно с перипетии, но победата на Наполеонова Франция и водещата роля на Австрия във възстановяването на европейския ред са безспорни постижения. Неговият син и наследник [[Фердинанд I (Австрийска империя)|Фердинанд І ]] ([[1835]]-[[1848]]) е свален от революция във Виена и на негово място идва [[Франц Йозеф]] - най-дълго управлявалият Хабсбург. Когато се възкачва на престола, той е на 18 години, а когато умира през [[1916]], е на 86. Неговият единствен син Рудолф е убитсе презсамоубива [[1889]] г. в [[Африка]]; брат му Максимилиян се впуска в една авантюра в [[Мексико]] и след кратко управление като "император" също е убит ([[1867]]). В същото време военната катастрофа срещу Прусия (поражението при [[Садова]]) води до нужда от преустройство на държавата. За да осигури лоялността на унгарците, през 1867 г. Франц Йозеф трансформира Австрийската империя в [[Австро-Унгария]], като им дава право на собствен парламент и правителство (т.нар. [[Аусглайх]]). По този начин съставената от множество народности империя оцелява още половин век.
 
Краят на Австро-Унгария и на Хабсбургите като влиятелен европейски род идва през [[Първата световна война]]. Като съюзници на германия австрийците са победени. След [[1916]] г. император е [[Карл I]], внук на брата на [[Франц Йозеф]]. Макар и млад, той не успява да извади навреме държавата си от съюза с Германия. Дори и това не би я спасило. В нея живеят твърде много и различни народи, които сега искат свободата си - [[германци]], [[унгарци]], [[чехи]], [[словаци]], [[поляци]], [[румънци]], [[украинци]], [[сърби]], [[италианци]], [[хървати]], [[бошняци]]. През октомври и ноември [[1918]] г. Австро-Унгария капитулира пред [[Антанта]]та и се разпада. На мястото й се създават [[Австрия|Aвстрийската република]] и [[Кралство Унгария]]. Именно към унгарския престол, който остава незает, се приковава вниманието на абдикиралия Карл Хабсбург, но двата му опита да бъде избран за крал през [[1921]] г. се провалят.