Петка Българска: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
|||
Ред 29:
== Житие ==
[[Файл:RO IS Metropolitan orthodox cathedral.jpeg|мини|дясно|[
[[Файл:RO, IS , Iasi , Metropolitan Cathedral 9.JPG|мини|дясно|Изображение на Света Петка Българска в митрополитния храм "[[Катедрален храм "Сретение Господне", Яш|Сретение Господне]]" в град Яш.]]
Ред 41:
Когато след битката при [[Клокотница]] (9 март 1230 г.) цар [[Иван Асен II]] постигнал българска военна и политическа хегемония на Балканите, той изискал мощите от [[Латинската империя]]. Нетленното тяло на преподобната било пренесено тържествено в столицата [[Търново]]. Още във времето на цар Иван Асен II било съставено нейно българско житие, като бил написан и разказ за пренасянето на мощите ѝ в Търново<ref>[http://www.pravoslavieto.com/life/10.14_sv_Petka_Epivatska_Bulgarska.htm#%D0%B5%D0%B2%D1%82%D0%B8%D0%BC%D0%B8%D0%B9 Живот и подвизи на нашата преподобна майка Петка и как бе пренесена в преславния град Търново]</ref>. Най-големият връх в увековечаването на св. Петка Търновска е написаното от св. [[патриарх Евтимий]] житие – една новаторска, вълнуваща и дълбоко емоционална творба, станала известна далеч зад пределите на България.
За отношението към Св. Петка Търновска като закрилница на българския народ и държава особено силно впечатление прави споменаването ѝ дори в държавни и международни актове. Така например в своя известен договор с [[Венеция]] цар [[Иван Александър]] (1347 г.) се заклева и в името на Бога, Св. Богородица, в кръста, “... и в светата Параскева Търновска”. Мощите на закрилницата на столицата Търново били отнесени от второ ѝ отечество през 1395 г. – измолил ги видинският „млад цар“ [[Константин II Асен]], син на [[Иван Срацимир]]. Във [[Видин]] те останали до 1397 г., когато султан [[Баязид I]] ги подарил на сръбския княз [[Стефан Лазаревич]]. Св. Петка останала в [[Белград]] до 1521 г., след което мощите се озовали в [[Цариград]]. През 1641 г. [[Цариградска патриаршия|Цариградската патриаршия]] изпратила светите мощи по молба на молдовския княз [[Василий Лупу]], родом от с. Арнауткьой (дн. село [[Пороище]], край [[Разград]]) в столицата му [[Яш]]. Те се пазят и днес в църквата „[
Света Петка Търновска е най-популярната българска светица не само през XIII-XIV в., но и през следващите векове. Посветени са ѝ десетки храмове и манастири из цялата българска територия, а извън пределите на страната – в [[Сърбия]], [[Молдова]], [[Влашко]] и [[Русия]]. На тази светица е наименуван и храмът в [[Рупите]], издигнат от [[Ванга]]. Образи и икони на св. Петка Търновска присъстват в българските църкви още от XIII в. Петковден се чества на [[14 октомври]].
|