Успение Богородично (Пловдив): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м форматиране: 17x тире-числа, 10x кавички, 4x тире, 2x 6lokavica, 2x заглавие-стил, 8 интервала, URL (ползвайки Advisor) |
Редакция без резюме |
||
Ред 27:
За църква „Света Богородица" във Филипопол споменава [[Никита Хониат]]: възобновена през 1189 г. при митрополит Константин Пантехни, тя била ограбена от кръстоносците на [[Трети кръстоносен поход|Третия кръстоносен поход]]. Впоследствие сградата била преиздигната.<ref>Данчева-Василева, А. Пловдив през Средновековието IV-XIV в. С., 2009, 382 – 383.</ref> Възможно е редом с нея да е имало манастир, защото през 1553 г. пътешественикът Антон Вранчич (1504 – 1573) чул следното предание: „''[К]огато Пловдив е минал под властта на турците, без намесата на някаква буря или земетресение се появила на самия връх'' [на едното от тепетата на Трихълмието] ''пукнатина и погълнала манастира. И сега там се подава пукнатина и се виждат върховете на потънали стени. Самият манастир е бил посветен на света Дева Мария. Пребиваващите вътре монаси се спасили от гибел.''“<ref>Немски и австрийски пътеписи за Балканите XV-XVI в. (ред. Йонов, М.). С., 1979, 192; Iter Buda Hadrianopolim anno MDLIII exaratum ab Antonio Verantio. Venetiae, 1774, [http://books.google.bg/books?id=-nJUAAAAcAAJ&lpg=PP2&ots=hhBWXl-Sb0&dq=%22Buda%20Hadrianopolim%20anno%201553%20exaratum%22&hl=bg&pg=PR39#v=onepage&q&f=false xxxix-xl].</ref>
Храмът продължил да съществува: посетилият Филипопол през 1578 г. [[Стефан Герлах]] го споменава (на второ място след митрополитската църква [[Света Марина (Пловдив)|„Света Марина“]]) под името „Пресветая" (Allerheiligste).<ref>Tagebuch der vonzween Glorwurdigsten Romischen Kaysern Maximiliano und Rudolpho ... Franckfurth am Mayn, 1674, [http://anemi.lib.uoc.gr/metadata/f/1/e/metadata-162-0000029.tkl 516].</ref> Изчезнал днес надпис сочел, че църквата била обновена и зографисана през 1698 г., при митрополит Неофит, със средства на ритора Андроник.<ref>Τσουκαλάς, Γ. Ιστοριογεωγραφική περιγραφή της επαρχίας Φιλιππουπόλεως. Βιέννη της Αυστρίας, 1851, [http://books.google.co.uk/books?id=fQ4rAAAAYAAJ&dq=editions%3Ai8lVWjwsHB8C&pg=PA40#v=onepage&q&f=false 40]; Москова, С. Влияние на чудотворните икони и гравюри от Атон върху някои паметници от пловдивския регион през XIV-XIX век. – В: Солун и Пловдив и тяхното успоредно историческо, културно и обществено развитие, XVIII-XX век. Солун, 2000, 723 – 724. - За Андроник (Андронакис) вж. Στάθη, Π. Το ανέκδοτο Οδοιπορικό του Χρύσανθου Νοταρά. – Μεσαιωνικά και νέα ελληνικά, 1, 1984, 172.</ref> До 1825 г. от прихода на черквата се издържали преподавателите в пловдивското Главно гръцко училище.<ref>[[Константин Моравенов|Моравенов, К.]] Паметник за пловдивското християнско население в града и за общите заведения по произносно предание, подарен на Българското читалище в Цариград 1869. Пловдив, 1984, 146 – 147.</ref>
Към 1844 г. старата църква е съборена и брациговски майстори издигат на нейно място нов, по-голям, изцяло каменен храм.<ref>Бербенлиев, П., Патърчев, В. Брациговските майстори-строители през XVIII и XIX в. С., 1963, 80 – 81.</ref> За това свидетелства мраморна плочка с български надпис, взидана над северната църковна врата: „почнато съгр. на 25 ап. 1844“. Първи ктитори са копривщенските бегликчии [[Вълко Чалъков|Вълко]] и [[Стоян Чалъков|Стоян]] Теодорович Чалъкови. Строежът е завършен вероятно осем години по-късно: "''И като в онова време най-богатите бяха в оная махла, можеха, ако не стига влогът, да съберат спомоществование, както и стана, за доправа на зданието и така се свърши и стана прекрасна черквата на 18[5]2'' [г.]," пише [[Константин Моравенов]].<ref>Моравенов, К. Паметник за пловдивското християнско население. Пловдив, 1984, 147. Дадената от Моравенов дата 1862 е очевидно неправилна.</ref>
| |||