Сребриново: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м без right/дясно в картинки (x1) |
LordBumbury (беседа | приноси) м интервал след запетая |
||
Ред 18:
== История ==
От 1900 г. се води като самостоятелно селище - махала Сърбиново. Името ѝ произлиза според преданието от заселници сърби, участвали в отрядите на [[Владислав Варненчик]] в сражението в околностите на Поибрене през есента на [[1443]] г. срещу войските на султан [[Мурад]]. Другото предание е, че заселниците на махалата са дошли от Западна България - [[Пирот]]ско и били наричани сърби. Първият заселнк на махалата е дядо Чомпол (по предание от стари хора), който си направил колиба в местността "Дядов Станчов егрек" на брега там, където сега се намира моста над река Тополница, след което се преместил по-нагоре и основал махалата. <ref>(информацията е взета от книгата на Недельо Стоянов Топузов -"Поибрене страници за неговото минало") </ref> За далечното минало на село Поибрене и прилежащите към него махали (в това число и с.Сребриново) регистър от 1576 г. не ни дава сведение за съществуването на селото,като са посочени околните села около него: Белица,Мечка (Оборище),Петрѝч и Панагюрище.Най-вероятно този пропуск се дължи на това ,че селото заедно с махалите били отдалечени и затънтени в непроходими гори.Защото има и такова предание,че турците не са знаели за неговото съществуване 200 години след завоеванието на България.За първи път с.Поибрене се съобщава в турски документ от 1635 год.Данните показват за наличие на чисто българско население.
По време на османската власт махала Сърбиново (сега село Сребриново) както и село Поибрене и останалите махали на селото са с [[войнуци|войнугански статут]] -не плащат данъци към хазната , но в замяна на това имат задължението да охраняват прохода.Така наречените дервентжии -население натоварено със специални задължения по охраната на планинските проходи от разбойнически нападения.Организирани са във военна структура със своя символика и знамена.По-късно,поради привилегиите, в тези селища се заселват много българи пришълци от други населени места,което налага ограничаване на дервентджийските привилегии само до онези родове от коренното население,които по традиция са изпълнявали тези функции. В селото и махалите не е замръквал турчин, а легендата казва,че ако е замръквал, не е осъмвал.
Около село Поибрене освен махала Сърбиново (с.Сребриново) възникват още 17 махали, охранявани от войводата [[Дончо Ватах]]. Четници от селото заемат главна роля в Априлското възстание. Друг прочут войвода подвизавал се по тези места бил роденият в село Поибрене Балчо войвода.Като секбан башия той е бил натоварен да охранява турската хазна,пренасяна по долината на Тополница идваща от Мизия за Пловдив и Цариград.Често пъти той обирал парите и ги раздавал на бедното население.Жестоко наказвал проявили се турски разбойници и изедници.Балчо войвода използвал своето служебно положение и избивал турските разбойници из Средногорието,за което е издадена султанска заповед за неговото залавяне под № 206\14.Х.1689 г.
| |||