Сталкинг: Разлика между версии

Думата „преследване“ се използва от 14ти век , но за да назове бракониери или крадци,като едва през 20-ти век,чрез медиите , бива масово избирана за да обозначи хора които тормозят други хора, първоначално конкретно с тормоз над известни личности от непознати описани като „обсебени“. Първата употреба на думата “сталкър” в английския език е в шотландското законодателство в далечната 1424 година. В него „сталкърът“ е описан като бракониер на сърни, който подлежи на глоба. Очевидно онзи, който ловува в гората, трябва да бъде много подвижен и ловък, затова думата придобива значение на човек, който крачи с широки стъпки. На този етап, а и през следващите векове, „сталкърът“ е бил свързван основно с преследването на животни. Едва в последните 50 години думата получава специфичен човешки нюанс и „сталкърът“ започва да се смята за заплаха за преследваните от него хора, а дейността му отново се категоризира като престъпление. Думата първоначално е „измислено“ използвана за „повтарящо се нежелано проникване и нежелана комуникация в пространството на личност“.

От 2014 година , всички мобилни оператори в България започнаха да регистрират дори и предварително заплатените си пакети , задължително с лична карта.По закон нямат право да дават личната информация на абоната, но случаите на злоупотреба не са малко и някои от тях дори не изискват „връзки в оператора“.Всъщност,колко законно е това тяхно действие?

Не нараняващи действия от събирането на информация ,като изпращане на подаръци или писма ,се смята като акт на доброжелателство и обикновено не се докладва в полицията като нарушаване на личното пространство.Нелегалната пресечна точка се появява когато се наруши правната дефиниция за „покой“ и се навлезе в „тормоз“ с действие което в пример –изпращане на текстово съобщение ,само по себе си не е незаконно и в количество стигащо до единица е в областта на допустимото, но нежелано повтарящо се такова съобщение към неохотен получател се смята за грубо потъпкване на лично пространство.

Преследвачите често използват като средство за тормоз над обекта си заплахи,насилие и сплашване на семейство и приятели.Вандализъм,повреда на имущество или физически атаки не са чужди за подобен тип обсесивност ,които са с цел сплашване на обекта.Сексуалните нападения са по-рядко срещани за подобен тип поведение, но не са и нещо невъзможно.

Смятам,че в случая данните ще се изравнят логически , тъй като много жертви често не докладват подобен тип психологическо поведение ,не само в Америка , но и в България и навсякъде по Земята.

Една от несигурностите в разбирането на произхода на „дебненето“ ,е че самата концепция на „преследването“ е широко разпространена , но само повърхностно засегната ,като се свързва със строго определено държание – буквално разбирано от думата „преследване“ което не се открива за ненормално или нелегално.Всъщност рядко се стига до заключението , че „преследвачът“ има дълбоки мотиви за държанието и мисленето си.