Източна криза: Разлика между версии

[[Сърбия]] и [[Черна гора]] започват неофициално да подпомагат изграждането на комитети и снабдяването с оръжия и муниции. Очертават се условия за избухване на война между двете княжества и [[Висока порта|Високата порта]], в която да се вплете и сблъсъкът на австрийските и сръбско – черно – горските интереси. След обединението на [[Германия]], [[Прусия]], [[Австрия]] и [[Русия]] се намират в дипломатическо съглашение, известно като ''„Съюз на тримата императори“'' (Dreikaiserbund) – [[Александър II]], [[Франц Йосиф]] и [[Вилхелм I]]. В техните отношения от миналото Балканите са проблемен пункт, където се сблъсквали противоречивите интереси на Русия и Хабсбургската монархия. [[Англия]] също не e безучастна във въпроса, касаещ и нейното влияние в [[Черноморски проливи|Проливите]].

 

След като Прусия взима преимущество в обединението на Германия, политиката на Австро-Унгария се насочва на [[югоизток]]. С господството си над [[Славяни|славянското]] население в западните Балкани и желанието за влияние и експанзия [[Виена]] и [[Будапеща]] влизат в пряк конфликт със Сърбия и националноосвободителните движения на подвластните народности. В интерес на Виена е осуетяването на промяна в [[статукво]]то – раждането на нови славянски княжества, както и нови конфликти с Османската империя за покровителството на Сърбия и Черна гора. Целта на австро-унгарските държавници е укрепване на властта в западната част на Балканския полуострoв и завладяване на Босна и Херцеговина, проникване по долината на [[Вардар]] и [[Егейско море|Егейското]] крайбрежие.

 

=== Интересите на Великобритания ===

В хода на Източната криза Великобритания поддържа своя принцип за запазване целостта на Османската империя. Неин интерес е ограничаване на руското влияние на юг особено в Проливите, където е съсредоточен основният сблъсък на интереси - за Русия – излаз към топлите морета, осигуряващ морската ѝ търговия, а за Англия – контрол върху търговските пътища към далечния Изток и [[Индия]]. За Англия Балканите се явяват „стратегическо предмостие“ към главните обекти на нейната търговия.

 

=== Състояние на Османската империя ===

=== Въстанието в Босна и Херцеговина ===

{{основна|Въстание в Босна и Херцеговина (1875)}}

В същото време в България е осъществен опит за бунт в [[Стара Загора|Старозагорско]] през 1875, а на следващата година избухва [[Априлско въстание|Априлското въстание]], с което кризата се задълбочава, а зверствата, извършени при потушаването му, имат сериозен отглас в цяла Европа. [[Уилям Гладстон]] заклеймява чудовищните османски ексцесии.

Вътрешната политическа ситуация в Османската империя неминуемо се разклаща. Консерваторите, искащи да върнат старите времена, и либералите, които искат напредък към представителни институции, допринасят за свалянето на султан [[Абдул Азис]] в края на май 1876 г. След кратко възкачване на [[Мурад V]], на трона застава [[Абдул Хамид II]] (1876 – 1909 г.).

=== Сръбско-черногорско-турска война ===

{{основна|Сръбско-турска война (1876)}}

Руските славянофили изпращат в Белград генерал М. Г. Чернаев, за да застане начело на войските. Комбинацията от обществения натиск в Сърбия и подкрепата на панславистите убедили Милан да действа против Османската империя и през юли 1876 г. Черна гора и Сърбия се намират във война с Портата. Целите на войната са Сърбия да анексира Босна и санджака [[Нови пазар (Сърбия)|Нови пазар]] и да раздели Херцеговина с Черна гора. През юни 1876г. двете княжества нахлуват във въпросните територии.

Междувременно членовете на Съюза на тримата императори се намират в постоянен контакт помежду си. Взето е решение, ако Османската империя спечели във войната, териториалното status quo да се запази, а ако загуби – да бъдат разделени османските владения, без да се създава голяма славянска държава.

 

=== Цариградска конференция ===