През април 1877година1877 година по настояване на Високата порта е освободен от поста екзарх и впоследствие е изпратен на заточение в [[Анкара]]. Освободен в резултат на обща [[амнистия]] (март 1878), поема ръководството на [[Видинска митрополия|Видинската митрополия]]. След завръщането си в България е председател на [[Учредително събрание|Учредителното събрание]] и на [[I Велико народно събрание]] (1879година1879 година).
==== Сръбско-българската война ====
По време на [[Сръбско-българска война|Сръбско - – българската война]] от 1885 година и сръбската обсада на Видинската крепост комендантът на крепостта и видни граждани предлагат на митрополит Антим да потърси убежище на левия бряг на река [[Дунав]], в отсрещния [[Румъния|румънски]] град [[Калафат]]. Митрополитът отхвърля предложението с думите:
{{цитат|Това не е достойно за мене, трупът на пастира трябва да падне там, дето пада народ и войска <ref> Елдъров, Светозар. Православието на война. Българската православна църква и войните на България 1877 – 1945, София 2004, с. 26.</ref>|}}
