Иван Богданов (писател): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
Ред 28:
}}
 
'''Иван Богданов''' е [[българи|български]] [[писател]], юрист, [[история|историк]], архивист и библиограф.
 
== Биография ==
Иван Генчев Богданов е роден на [[3 май]] [[1910]] г. в гр. [[Велико Търново|Търново]]. През 1929 г. завършва гимназия в родния си град, а през 1936 г. право в [[Софийски университет|Софийския университет]]. Той е виден изследовател на българската литература, архивист, библиограф, автор на около 70 книги. Започва да публикува в литературния печат през 1933 г., а през 1940 г. издава първата си книга, посветена на [[Илия Блъсков]]. През периода 1946–1960 г. е изолиран от текущия литературен живот. След 1947 г., когато му се забранява да публикува каквото и да е, Иван Богданов работи като адвокат и по този начин изхранва семейството си. По това време не се отчайва, а работи активно върху голям брой свои проекти, които виждат бял свят по-късно. През 1946 г. издава политическата си книга „Между примирието и мира”, която в същността си е беседа с фиктивен опонент – комунист. Тази книга е една от причините Иван Богданов да бъде маргинализиран чак до 1960 г.
 
Автор е на енциклопедични и справочни издания, превърнали се в еталони. Сред тях – „Речник на българските псевдоними“, „Българска литературна периодика“, „Енциклопедичен речник на литературните термини“, „Тринадесет века българска литература“, „Българската книга през вековете“ и др.