Авестийски език: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Наполетано (беседа | приноси) |
м →Възникване на сборника Авеста: -, replaced: [Мидия] → [Мидия (държава)|] редактирано с AWB |
||
Ред 26:
Освен Гатите, Авестата съдържа богослужебни текстове, исторически предания – това е пъстра смес от текстове с различно съдържание, възникнали по различно време, и предавани по устен път от поколение на поколение, в различни диалектни среди. Голяма част от второразредните текстове претърпява значителна промяна, бидейки приспособяване към произношението на съответните диалекти на зороастрийските жреци.
Според зороастрийската традиция Заратустра е родом от [[Бактрия]], в източните покрайнини на иранския свят. Оттам новата религия се разпространява на запад, първоначално в [[Мидия (държава)|Мидия]] (стперс. Mada), откъдето произлизат и много зороастрийски жреци. Въпреки това не може да се твърди, че част от Авестата отразява влиянието на мидийския език. С изключение на Гатите (където жреците са се старали да запазят звученето на думите на Заратустра максимално близо до "оригинала"), нито една част от Авестата не може да бъде отнесена към определена епоха или област. Тъй като измененията на текста не са успели да го приближат към говоримия език на зороастрийските жреци, Авестата постепенно се е превърнала в паметник на един мъртъв, изцяло богослужебен език. Затова по-късните добавки към текста са съчинени на един вече мъртъв език с всички произлизащи от това последствия.
Кога е направена първоначалната кодификация на текста на Авестата не е установено със сигурност. През сасанидския период (към края на IV век) е извършена вторична кодификация, като е изобретена специална писменост за Авестата на основата на пехлевийската писменост (вариант на арамейската) – тогава сборът текстове получава името Авеста (срперс. ''apastag'') и е съпроводен от коментари на средноперсийски език (срперс. ''zand''). Тези коментари са от огромно значение за разчитането на текста. За съжаление тази писменост е създадена за нуждите на един вече мъртъв език и е изключително трудно да се възстанови фонетичната стойност на транскипцията на авестийския текст.
| |||