Уикипедия

Михаил (Дукля): Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
махам твърдения без източник
Ред 4:
| изображение за личността = MihailoVoislav.jpg
| описание на изображението = <small></small>
| управление = [[1072]] – [[1181]]
| коронация = [[1077]]
| обкръжение =
| пълно име =
| други титли = протоспатарий
| кръщене =
| роден =
| място на раждане =
| починал = 1081
| място на смъртта =
| погребан = двора на бенедектинската църква на [[Свети Сергий (тържище)]]
| предшественик = [[Стефан Войслав]]
| потомство = Владимир, Преслав, Сергий, Дерия, Гавриил, Мирослав и Бодин; Доброслав, Петрислав, Никифор и Теодор
| наследник = [[Константин Бодин]]
| съпруга =
| втори брак = Елена
| династия = [[Воиславлевичи]]
| трети брак =
| баща = [[Стефан Воислав]]
| династия = [[Войславлевичи]], [[Комитопули]]
| баща = [[Стефан Войслав]]
| майка = [[Неда]]
}}
 
'''Михаил'''<ref>Матанов, Хр. ''Средновековните Балкани. Исторически очерци'', С., Парадигма. 2005, с.125-127.</ref><ref>Божилов, Ив. ''Под византийска власт. Българските въстания и заговори срещу Византия'' — Виж: История на Средновековна България VII-XIV в., Т. I, С., Анубис. 1999, с.403-404.</ref><ref>Оболенски, Д. ''Византийската общност. Източна Европа 500-1453'', С., У.И. Св. Климент Охридски. 2001, с.293.</ref><ref>''Документи и материали за историята на българския народ'', С., Издателство на БАН. 1969, с. 39-41.</ref><ref>Иречек, К. ''История на българите'', С., Наука и изкуство, 1978, с.242-243.</ref><ref>Острогорски, Г. ''История на византийската държава'', С., Прозорец, 1996, с.447-448.</ref><ref>Stephenson, P., ''Balkan borderlands (1018-1204)'' - Виж: The Cambridge History of the Byzantine empire c. 500-1492, Cambridge, Canbridge university press. 2008, pp. 670, 676.</ref> или '''Михаило Воиславлевич'''<ref>{{cite book | last = Fleming | first = Thomas | year = 2002 | title = Montenegro: The Divided Land | publisher = Chronicles Press | location = | pages = 30 | isbn = 9780961936495 | lang = en}}</ref> ({{lang-sr|Михаило Војислављевић}}) е сръбски средновековен владетел, [[княз]] ([[1052]]-[[1077]] г.) и крал ([[1077]]-[[1081]] г.) на [[Дукля]]. Син е на [[Стефан Войслав]]. Титлата, дадена му от папата, има значението на ''крал на славяните'', но фактът на коронясване е подложен от някои изследователи на съмнение.<ref>Jan Leśny: Studia nad początkami serbskiej monarchii Nemaniczów: (połowa XI – koniec XII wieku). Wrocław: Ossolineum-Wydawnictwo PAN, 1989. ISBN 83-04-03136-1, 54-55.</ref>
'''Михаил'''<ref>Матанов, Хр. ''Средновековните Балкани. Исторически очерци'', С., Парадигма. 2005, с.125 – 127.</ref><ref>Божилов, Ив. ''Под византийска власт. Българските въстания и заговори срещу Византия'' – Виж: История на Средновековна България VII-XIV в., Т. I, С., Анубис. 1999, с.403 – 404.</ref><ref>Оболенски, Д. ''Византийската общност. Източна Европа 500 – 1453'', С., У.И. Св. Климент Охридски. 2001, с.293.</ref><ref>''Документи и материали за историята на българския народ'', С., Издателство на БАН. 1969, с. 39 – 41.</ref><ref>Иречек, К. ''История на българите'', С., Наука и изкуство, 1978, с.242 – 243.</ref><ref>Острогорски, Г. ''История на византийската държава'', С., Прозорец, 1996, с.447 – 448.</ref><ref>Stephenson, P., ''Balkan borderlands (1018 – 1204)'' – Виж: The Cambridge History of the Byzantine empire c. 500 – 1492, Cambridge, Canbridge university press. 2008, pp. 670, 676.</ref> или '''Михаило Воиславлевич'''<ref>{{cite book | last = Fleming | first = Thomas | year = 2002 | title = Montenegro: The Divided Land | publisher = Chronicles Press | pages = 30 | isbn = 9780961936495 | lang = en}}</ref> ({{lang-sr|Михаило Војислављевић}}) е сръбски средновековен владетел, [[княз]] ([[1052]] – [[1077]] г.) и крал ([[1077]] – [[1081]] г.) на [[Дукля]] от династията [[Воиславлевичи]]. Син е на [[Стефан Воислав]]. Титлата, дадена му от папата, има значението на ''крал на славяните'', но фактът на коронясване е подложен от някои изследователи на съмнение.<ref>Jan Leśny: Studia nad początkami serbskiej monarchii Nemaniczów: (połowa XI – koniec XII wieku). Wrocław: Ossolineum-Wydawnictwo PAN, 1989. ISBN 83-04-03136-1, 54 – 55.</ref>
 
Майка на Михаил е [[Неда]], племенничка на цар Самуил. По тази причина [[Георги Войтех]] го моли да определи някой от синовете си за цар на България, за да може да придобие подготвяното въстание [[легитимност]] в очите на българите, понеже за тях царската кръв е задължително условие за властта. <ref>Златарски, [http://www.promacedonia.org/vz2/vz2_1_4.htm II: 138, 141]</ref>
 
Според алтернативна версия за неговия царски произход, той внук на Самуил като един от общо петимата сина на [[Иван Владимир]] и [[Теодора Косара]] – негови братя са Гойслав, Предимир, Саганек и Радослав, като Михаил е трети по ред син от този династичен брак.<ref name="Тиб">Тибор Живковић, ''„Портрети српских владара (-{IX-XII}-)“'', Београд [[2006]]. ISBN 86-17-13754-1</ref>
 
== Владенията на внука на царския зет ==
[[Кекавмен]] пръв в [[историография]]та използва през 1080 г. израза "„[[Зета]]"“ за владенията около [[Дукля]] на [[зетски клон на Комитопулите|зетския клон на Комитопулите]]. <ref>{{citation | first = Джон | last = Файн | title = [[Джон Файн]], The Early Medieval Balkans: A Critical Survey from the Sixth to the Late Twelfth Century, стр. 212 | publisher = University of Michigan Press | year = 1991 | isbn = 978-0-472-08149-3 | url=http://books.google.com/?id=Y0NBxG9Id58C}}</ref>
 
{{факт|Принадлежността на Михаил към династията на [[комитопули]]те, легитимира династичните му "царствени" права пред папата.|2016|9|8}} Според алтернативна версия за неговия царски произход, той внук на Самуил като един от общо петимата сина на [[Иван Владимир]] и [[Теодора Косара]] - негови братя са Гойслав, Предимир, Саганек и Радослав, като Михаил е трети по ред син от този династичен брак.<ref name="Тиб">Тибор Живковић, ''„Портрети српских владара (-{IX-XII}-)“'', Београд [[2006]]. ISBN 86-17-13754-1</ref>
 
Бодин е освободен от византийски плен с помощта на папски легати в далечното [[Арменско кралство Киликия]], където още предходно са били заточени много от наследниците на комитопулите. <ref>[[Станое Станоевич]], ''„Историја српскога народа“'' (треће издање, репринт издања из [[1926]]) [[Београд]] [[1989]]. ISBN 86-83639-01-0</ref>
 
== Генеалогия ==
<div style="float: centre; width: 100%" class="NavFrame"><div style="background:#cdc; text-align:center; border:1px solid #676;" class="NavHead">'''[[Зетски клон на Комитопулите]]<ref>Historia Jugosławii, pp. 508, Tadeusz Wasilewski</ref>'''</div>
<div class="NavContent" style="font-size:normal; text-align:center">
{| style="width:100%; border-colapse:colapse; text-align:center;" cellspacing="0" cellpadding="0"
|-
| style="width:8.333%;"| &nbsp;
| style="width:8.333%;"| &nbsp;
| style="width:8.333%;"| &nbsp;
| style="width:8.333%;"| &nbsp;
| style="width:8.333%;"| &nbsp;
| style="width:8.333%;"| &nbsp;
| style="width:8.333%;"| &nbsp;
| style="width:8.333%;"| &nbsp;
| style="width:8.333%;"| &nbsp;
| style="width:8.333%;"| &nbsp;
| style="width:8.333%;"| &nbsp;
| style="width:8.333%;"| &nbsp;
 
|- style="vertical-align: top"
| colspan="6" | &nbsp;
 
| colspan="2" | '''[[Стефан Войслав]]'''<br /><small>(управление&nbsp;1042—1050)</small>
| colspan="4" | &nbsp;
 
|- style="vertical-align: top"
| colspan="5" | &nbsp;
| colspan="2" style="border-right: solid black 1px;" | &nbsp;
| colspan="3" | &nbsp;
 
|- style="height: 2ex; "
| colspan="3" style="border-right: solid black 1px;" | &nbsp;
| colspan="2" style="border-right: solid black 1px; border-top: 1px solid black;" | &nbsp;
| colspan="2" style="border-right: solid black 1px; border-top: 1px solid black;" | &nbsp;
| colspan="2" style="border-right: solid black 1px; border-top: 1px solid black;" | &nbsp;
| colspan="2" style="border-right: solid black 1px; border-top: 1px solid black;" | &nbsp;
 
|- style="vertical-align: top"
| colspan="2" | &nbsp;
| colspan="2" | Гойслав
| colspan="2" | '''[[Михаил Войслав]]'''<br /><small>(управление&nbsp;1052-1081)</small>
| colspan="2" | Саганек
| colspan="2" | Радослав
| colspan="2" | Предимир
 
|- style="vertical-align: top"
| colspan="3" | &nbsp;
| colspan="2" style="border-right: solid black 1px;" | &nbsp;
| colspan="4" style="border-right: solid black 1px;" | &nbsp;
 
|- style="height: 2ex; "
| style="border-right:solid black 1px;"| &nbsp;
| colspan="2" style="border-right: solid black 1px; border-top: 1px solid black;" | &nbsp;
| colspan="4" style="border-right: solid black 1px; border-top: 1px solid black;" | &nbsp;
| colspan="2" style="border-right: solid black 1px;" | &nbsp;
| colspan="2" style="border-right: solid black 1px; border-top: 1px solid black;" | &nbsp;
 
|- style="vertical-align: top"
| colspan="2" | Владимир<br /><small>[[велик жупан]]</small>
| colspan="2" | '''[[Константин Бодин]]'''<br /><small>(управление&nbsp;1081-1101)</small>
| colspan="2" | &nbsp;
| colspan="2" | '''[[Доброслав II]]'''<br /><small>(управление&nbsp;1101-1102)</small>
| colspan="2" | Бранислав
| colspan="2" | '''[[Кочапар]]'''<br /><small>(управление&nbsp;1102)</small>
 
|- style="vertical-align: top"
| style="border-right:solid black 1px;"| &nbsp;
| colspan="2" style="border-right: solid black 1px;" | &nbsp;
| colspan="6" style="border-right: solid black 1px;" | &nbsp;
 
|- style="height: 2ex; "
| style="border-right:solid black 1px;"| &nbsp;
| colspan="2" style="border-right: solid black 1px;" | &nbsp;
| colspan="2" style="border-right: solid black 1px; border-top: 1px solid black;" | &nbsp;
| colspan="2" style="border-right: solid black 1px;" | &nbsp;
| colspan="2" style="border-right: solid black 1px; border-top: 1px solid black;" | &nbsp;
| colspan="2" style="border-right: solid black 1px; border-top: 1px solid black;" | &nbsp;
 
|- style="vertical-align: top"
| colspan="2" | '''[[Владимир Войслав|Владимир]]'''<br /><small>(управление&nbsp;1102-1115)</small>
| colspan="2" | Михаил<br /><small>(претендент - 1101 г.)</small>
| colspan="2" | '''[[Георги Бодин]]'''<br /><small>(управление&nbsp;1115-1118<br />и 1125-1131)</small>
| colspan="2" | '''[[Грубеш]]'''<br /><small>(управление&nbsp;1118-1125)</small>
| colspan="2" | Драгин
| colspan="2" | '''[[Градин Бранислав]]'''<br /><small>(управление&nbsp;1131-1142)</small>
| colspan="2" | &nbsp;
 
|- style="vertical-align: top"
| style="border-right:solid black 1px;"| &nbsp;
 
|- style="vertical-align: top"
| colspan="2" | Михаил<br /><small>(княз на [[Хум]])</small>
|}
</div><div class="NavFrame" style="clear: none; display: none"></div></div>
 
== Бележки ==
Line 137 ⟶ 36:
* ''„[[Дуклянска летопис]]“'' ([http://www.montenegrina.net/pages/pages1/istorija/duklja/ljetopis_pop_dukljanina_latinicna_redakcija.htm текст на Летописа])
* Византолошки институт САНУ, ''„Византијски извори за историју народа Југославије (-{III}- том)“'' (фототипско издање оригинала из [[1966]]), Београд [[2007]]. ISBN 978-86-83883-09-7.
* Андрија Веселиновић, Радош Љушић - – ''„Српске династије“'', [[Нови Сад]] [[2001]]. ISBN 86-83639-01-0
* Тибор Живковић, ''„Портрети српских владара (-{IX-XII}-)“'', Београд [[2006]]. ISBN 86-17-13754-1
 
 
{{пост начало}}
{{пост|[[Сръбски монарси|сръбски велик жупан]]|[[1052]]|/[[1081]]|[[Стефан ВойславВоислав]]|[[Константин Бодин]]}}
{{пост край}}
 
[[Категория:Средновековни сръбски владетели]]
[[Категория:Дукля]]
[[Категория:Сърби от български произход]]
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Михаил_(Дукля)“.