Разлика между версии на „Киряк Цанков“

редакция без резюме
м (членуване)
| портрет = Kiryak-Tsankov.jpg
| описание = български революционер и дипломат
| роден-дата място = ок. [[1847Свищов]], [[Османска империя]]
| роден-място = [[Свищов]], [[Османска империя]]
| починал-дата = [[3 ноември]] [[1903]]
| починал-място = [[Букурещ]], [[Румъния]]
| още=
 
== Биография ==
Киряк Цанков е роден около [[1847]] в [[Свищов]], където получава първоначалното си образование. Братов син е на [[Драган Цанков]]. Завършва търговско училище във [[Виена]], след което учи медицина в [[Париж]]. През 60-те години се установява в Букурещ, където се включва активно в обществения живот на българската емиграция. Членува в [[Таен централен български комитет|Тайния централен български комитет]] и в Българския революционен централен комитет, на който през [[1872]] става подпредседател, в [[Българско човеколюбиво настоятелство|Българското човеколюбиво настоятелство]] и в [[Българско централно благотворително общество|Българското централно благотворително общество]], на което е председател през [[1875]]- – [[1876]]. Участва в издаването на вестниците „[[Народност (вестник)|Народност]]“ (1867- – 1869), „[[Тъпан (вестник)|Тъпан]]“ (1869- – 1870) и „[[Балкан (вестник)|Балкан]]“ (1875), както и в подготовката на [[Чета на Хаджи Димитър и Стефан Караджа|четата]] на [[Хаджи Димитър]] и [[Стефан Караджа]] (1868) и на [[Чета на Христо Ботев|четата]] на [[Христо Ботев]] (1876), както и на [[Български доброволци в Сръбско-турската война от 1876|български доброволци]] за [[Сръбско-турска война|Сръбско-турската война]] през 1876.<ref name="tt">{{ташев}}</ref>
 
[[Файл:BCBO 1876.jpg|мини|ляво|По време на общо събрание на БЦБО през ноември 1876 г. (Цанков е 3-ти на предния ред)]]
По време на [[Временно руско управление|Временното руско управление]] в България Киряк Цанков заема различни длъжности в администрацията, като известно време е председател на съда в [[Тутракан]] и на Върховния съд. Избран е за народен представител в [[Учредително събрание|Учредителното събрание]] (1879) и [[I Велико народно събрание]], където е сред привържениците на Либералната партия.<ref name="tt"/>
 
През следващите години Киряк Цанков заема различни дипломатически постове. През [[1879]]- – [[1880]] е секретар на агентството в [[Цариград]], а през 1880- – [[1883]] е първият български дипломатически агент в Букурещ.<ref name="tt"/> През ноември 1880 представлява България на конференцията в [[Галац]], която разисква правилата за корабоплаване по [[Дунав]]. По тайни инструкции на министър-председателя [[Драган Цанков]], Киряк Цанков гласува против германския проект за правилник, който дава на Австро-Унгария решаващ глас в управлението на пристанищата и за строежа на мостове и кейове на реката. С това проваля австро-унгарските планове, но предизвиква [[Рудолф фон Кевенхюлер-Меч|нейния дипломатически агент]] в София, под чийто натиск Драган Цанков е свален от министър-председателския пост.<ref>{{cite book | last = Радев | first = Симеон | year = 1990 | title = Строителите на съвременна България. Том 1 | publisher = Български писател | location = София | url = http://lib.sudigital.org/record/18954/files/SUDGTL-BOOK-2012-053.pdf | accessdate = 26.03.2016 | pages = 233- – 235}}</ref>
 
Киряк Цанков е управляващ [[Министерство на външните работи и изповеданията|Министерството на външните работи и изповеданията]] за няколко месеца през 1883 година.<ref name="tt"/> В това си качество подписва [[Българо-руска финансова конвенция (1883)|финансовата конвенция]], уреждаща [[Окупационен дълг на България към Русия|окупационния дълг]] на Княжество България към Русия.{{hrf|Радев|1990|371}} Представлява България на конференцията във Виена за изграждането на железопътната линия Виена-Цариград и в българо-румънската комисия за уточняване на границата между двете страни ([[1885]]).<ref name="tt"/>