Разлика между версии на „Първи църковно-народен събор“

редакция без резюме
м (без right/дясно в картинки (x1))
[[File:Ortaköy June 1871-02.jpg|мини|450п|Обща снимка на делегатите от последното 37-мо заседание, 24 юли 1871 г.{{Br}} Автор [[Паскал Себах]].{{Br}}
 
'''Първи ред от ляво на дясно''': 1. Иконом поп [[Апостол Поликарев ]] от Щип (Кюстендилска епархия), 2. архимандрит [[Дионисий Врачански|Дионисий]] от Черепишкия манастир (Врачанска епархия), 3. иконом поп [[Петър Арнаудов|Петър К. Арнаудов]] от Русе (Червенска епископия), 4. епископ [[Иларион Макариополски]] (Екзархийски привременен смесен съвет), 5. [[Марко Балабанов]] - – секретар-писар (Пловдивска епархия), 6. митрополит [[Панарет Пловдивски]] (ЕПСС), 7. епископ [[Иларион Ловчански]] - – председател на Събора (ЕПСС), 8. митрополит [[Паисий Пловдивски|Паисий]] бивш Пловдивски (ЕПСС), 9. [[Бехчет ефенди]] - – писар на турски (не е участник), 10. архимандрит [[Виктор Нишки|Виктор Чолаков]] (Нишка епархия), 11. поп [[Тодор Тилков|Тодор Илиев Тилков]] от Струмица (Струмишка епархия), 12. иконом поп [[Георги Паланецки]] от Крива паланка (Скопска епархия), 13. монах Рилски от Скопие (не е участник).{{Br}}
 
'''Втори ред''': 14. [[Георги Груев|Георги Г. Груев]] (Пловдивска епархия), 15. [[Стефан Петров Стефанов]] от Бургас (Сливенска епархия), 16. [[Добри Чинтулов]] (Сливенска епархия), 17. [[Георги Гогов]] (Воденска епархия), 18. [[Захари Хаджигюров]] от Самоков (Самоковска епархия), 19. хаджи [[Мано Стоянов|Мано Стоянов Букурещлиев]] (Софийска епархия), 20. [[Димитър Гешов]] (ЕПСС), 21. хаджи [[Иванчо Хаджипенчович]] (ЕПСС), 22. [[Георги Чалъков]] (ЕПСС), 23. [[Гаврил Кръстевич]] (ЕПСС), 24. д-р [[Христо Стамболски]] (ЕПСС), 25. д-р [[Стоян Чомаков]] (ЕПСС), 26. хаджи [[Николи Минчоолу]] (ЕПСС), 27. [[Димитраки Теодоров]] (Тодораки бей) от Тулча (Доростолска епархия), 28. [[Сава Доброплодни]] от Силистра (Доростолска епархия), 29. хаджи [[Господин Славов]] от Стара Загора (Търновска епархия), 30. [[Стефан Шопов]] от Мирково - – секретар на епископ Иларион Ловчански (не е участник).{{Br}}
 
'''Трети ред''': 31. [[Стоян Камбуров]] (ЕПСС), 32. [[Костадин Шулев]] (Велешка епархия), 33. [[Христо Тодоров (учител)|Христо Димитров Тодоров]] от Дупница (Самоковска епархия), 34. [[Михаил Манчев]] (Охридска епархия), 35. [[Методи Кусев|Тодор Кусевич]] от Прилеп (Пелагонийска епархия), 36. [[Никола Михайловски]] (Търновска епархия), 37. [[Христо Стоянов (юрист)|Христо Стоянов]] (Софийска епархия), 38. [[Величко Христов]] от Шумен (Преславска епархия), 39. [[Никола Първанов]] (Видинска епархия), 40. [[Димитър Друмохарски|Димитър Ангелов]] (Кюстендилска епархия), 41. [[Яков Геров]] (Одринска епархия), 42. [[Христо Тъпчилещов]] (ЕПСС), 43. [[Господин Хаджииванов]] (Варненска епархия), 44. [[Стоян Костов]] (Скопска епархия), 45. Дядо Кръстю - – помощник-капукехая на Екзархията (не е участник), 46. [[Коста Сарафов]] (Неврокопска епархия).]]
'''Първият български църковно-народен събор''' заседава от 23 февруари до 24 юли 1871 година в [[Истанбул|Цариград]]. На своите 37 заседания съборът изработва устава на новооснованата [[Българска екзархия]], но не успява да избере екзарх.<ref>Маркова, Зина. Българската екзархия 1870 - – 1879, София, Издателство на БАН, 1989, стр. 31 - – 46.</ref>
 
== Предистория ==
 
=== Либерална партия ===
Още преди свикването на събора, дори и преди издаването на [[Ферман за учредяване на Българската екзархия|фермана]] за учредяване на Екзархията, в българското общество се оформят две основни партии. Според едната, либералната или „младите“, около доктор [[Стоян Чомаков]], [[Тодор Икономов]] и вестник [[Македония (1866 - 1872)|„Македония“]] на [[Петко Славейков]] - – новата българска църква трябва да е основана на демократично начало, на принципа на съборност и синодалност, за да не се допусне „аристократичен деспотизъм“ и в избора на ръководните епархийски и екзархийски органи е необходимо широко народно участие. Либералните дейци настояват за периодична сменяемост на синодалните членове, включително и на екзарха, за сменяемост на мирския съвет, който трябва да има реално и активно участие в управлението.
 
По идея на Икономов Тулчанската българска община разпраща за обсъждане до някои български общини в Дунавския вилает Проект за управление, основан на следните принципи: съборно управление, смесени съвети с предимство на мирските членове, периодична сменяемост на управителните органи, обществен контрол върху църковните приходи, вишегласие при решаването на всички дела, избиране на архиереите от епархиите. Проектът е публикуван в „Македония“ и става програма на либералната партия.
 
Акцентира върху отговорността на представителите, чието основно задължение е да работят за присъединяване на спорните епархии към Екзархията, чието седалище трябва да е Цариград. Либералите в голяма степен пренебрегват каноничната страна на въпроса и отреждат на Българската екзархия предимно национална, а не религиозна мисия и смятат, че главното е, чрез нея да се закрепи националното единство пред зараждащите се съседски аспирации. Те настояват за приемане на представителите от спорните епархии и за поставяне на правителството пред свършен факт.
 
[[Любен Каравелов]] във вестника си [[Свобода (1869 - 1872)|„Свобода“]] също защитава тригодишния мандат на екзарха.
 
=== Консервативна партия ===
Втората партия - – тази на владиците и вестник „[[Право (1869 - 1873)|Право]]“ стои на консервативни позиции и е за даване на изключителен приоритет на духовенството в управлението на църквата и така я вижда единствено като ръководител на религиозния живот на българите. [[Петър Оджаков]], позовавайки се на каноните, защитава концепцията за авторитарен, неизбираем, а определян по старшинство екзарх и неограничавана от мирски съвети духовна власт. Оджаков говори за „обуздаване“ на мирския елемент, защитава нуждата от духовни училища, духовна цензура и осигуряване на големи доходи на архиереите. Вестникът смята, че църковното управление няма да има граждански и политически задачи, а само нравствено-духовна роля и заради това столицата на новата църква трябва да е Търново и престолът да се заема от търновския владика пожизнено. Така на практика вестникът се опитва да наложи за екзарх кандидатурата на [[Иларион Макариополски]], брат на редактора на „Право“ [[Никола Михайловски]]. Крайните консерватори около Макариополски дори са склонни да жертват националното единство в полза на личните му амбиции.
 
На по-умерени консервативни позиции стои антируският вестник „[[Турция (вестник)|Турция]]“, който защитава либералните идеи за периодична сменяемост на екзарха, на синода и на екзархийския съвет, за определяне на месечна заплата за екзарха и архиереите и за седалище в Цариград, но смята, че епархийските, казалийските и нахийските мирни съвети за излишни, тъй като въпросите, с които те ще са занимават, са в обхвата на други учреждения. Така вестникът също смята, че новата църква ще има предимно религиозни задачи и няма да се занимава с правни, просветни и културни въпроси.
;Привременен екзархийски смесен съвет
{| class="wikitable sortable" width="auto"
|+
! Име !! Подписал устава
|-
|| 1. [[Иларион Ловчански]] || подписал
|-
|| 5. [[Антим I|Антим Видински]] || подписал
|-
|| 6. [[Гаврил Кръстевич]] || подписал
|-
|| 7. хаджи [[Иванчо Хаджипенчович|Иван Пенчович]] || –
|-
|| 8. [[Георги Чалъков|Георгаки С. Чалоглу]] || подписал
|-
|| 9. хаджи [[Николи Минчоолу|Николи Д. Минчоглу]] || подписал
|-
|| 10. д-р [[Стоян Чомаков]] || подписал
|-
|| 11. д-р [[Христо Стамболски]] || –
; Избрани делегати
{| class="wikitable sortable" width="auto"
|+
! Име !! Заместник !! Дата на замяната !! Епархия
|-
|| 1. [[Господин Хаджииванов]] || || || [[Варненска и Великопреславска епархия|Варненска]]
|-
|| 5. [[Никола Занкин]] || архимандрит [[Дионисий Врачански|Дионисий]] || 23 април || [[Врачанска епархия|Врачанска]]
|-
|| 6. [[Димитраки Теодоров]] || || || [[Доростолска епархия|Доростолска]]
|-
|| 7. [[Сава Доблоплодни|Сава Хаджиилиев]] || || || [[Доростолска епархия|Доростолска]]
|-
|| 8. [[Димитър Друмохарски|Димитър Ангелов]] || || || [[Кюстендилска епархия|Кюстендилска]]
|-
|| 9. [[Апостол Поликарев]] || || || [[Кюстендилска епархия|Кюстендилска]]
|-
|| 10. [[Михаил Павлов]] || || || [[Ловчанска епархия|Ловчанска]]
|-
|| 11. [[Коста Сарафов]] || || || [[Неврокопска епархия|Неврокопска]]
|-
|| 12. Петър Димитров || || || [[Нишавска епархия|Нишавска]]
|| 34. Йордан Д. Николов || [[Никола Михайловски]] || 27 април || [[Великотърновска епархия|Търновска]]
|-
|| 35. [[Петър Арнаудов|Петър К. Арнаудов]] || || || [[Русенска епархия|Червенска]]
|-
|}
 
== Други въпроси ==
 
== Бележки ==
<references />