Горнотракийска низина: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Herigona (беседа | приноси)
м →‎Климат и води: печатна грешка
Редакция без резюме
Ред 1:
[[Image:Karandila2.jpg|мини|350п|Изглед към [[Сливен]] и Горнотракийската низина от южните склонове на [[Стара планина]]]]
 
'''Горнотракийската низина''' е най-обширната [[низина]] в [[България]]. Тя е част от историко-географската област [[Тракия]], като в България низината често се нарича само Тракия. Тя е сред [[Физикогеографски зони и области на България|физикогеографските области]] на [[Краищенско-Тунджанска зона|Краищенско-Тунджанската зона]] и се простира на територията на 6 области [[Област Пазарджик|Пазарджишка]], [[област Пловдив|Пловдивска]], [[област Стара Загора|Старозагорска]], [[област Хасково|Хасковска]], [[област Сливен|Сливенска]] и [[Област Ямбол|Ямболска]].
 
== Географско положение, граници, големина ==
Низината обхваща средното поречие на [[Марица]] и затова се нарича още '''Маричина низина'''. Простира между [[Средна гора]] на север, [[Родопите]] на юг и [[Манастирски възвишения|Манастирските]], [[Светиилийски възвишения|Светиилийските възвишения]] и [[Сакар|Сакар планина]] на изток. Дължината и&#768; от запад на изток е 160- – 180 км, а ширината до 40- – 50 км.<ref>Дончев, Д. и Каракашев, Х. 2002. Физическа и социално-икономическа география на България. София.</ref> Площта е 6030 km<sup>2</sup>, а Средната и&#768; надморска височина – 168 m.
 
== Деление ==
Морфохидрографските и физикогеографските особености на низината дават основание тя да бъде поделена на две подобласти – Западна ([[Пазарджишко-Пловдивско поле]]) и Източна ([[Старозагорско поле]]), като двете полета са разделени от [[Чирпански възвишения|Чирпанските възвишения]].
 
=== Пазарджишко-Пловдивско поле ===
{{основна|Пазарджишко-Пловдивско поле}}
То заема западната половина на низината, като неговата южна граница от пролома [[Момина клисура (пролом)|Момина клисура]] на река [[Марица]] до рида [[Драгойна]] се проследява по северното подножие на [[Родопи]]те, а Северната – от пролома [[Момина клисура (пролом)|Момина клисура]] до [[Чирпански възвишения|Чирпанските възвишения]] се очертава по южното подножие на [[Средна гора]]. Низинният релеф на Пазарджишко-Пловдивското поле показва преобладаващо простиране по паралела. Неговият наклон от запад-северозапад на изток-югоизток се маркира по леглото на река [[Марица]]. При град [[Белово]] в западната му периферия надморската му височина е около 300 м, а в източната му част, в района на град [[Първомай]] намалява до 100 м. В обсега на Пазарджишко-Пловдивското поле река [[Марица]] тече недалеч от стръмните северни склонове на [[Родопите]] и сравнително далеч от полегатите южни склонове на [[Средна гора]]. Това обуславя асиметричното развитие на речната мрежа в полето. Тук левите притоци на [[Марица]] протичат на сравнително дълго разстояние през низината, а устията на нейните десни притоци се намират недалеч от високата и стръмна орографска ограда на Родопите. Над широката заравнена низинна повърхност на полето контрастират уединените Пловдивски хълмове (285,5 m).
 
=== Старозагорско поле ===
Ред 18:
 
== Геоложки строеж, полезни изкопаеми ==
Низината е съвсем млада равнинна земя. Представлява дълбок хлътнал [[грабен]] между [[Родопите]] и [[Средна гора]]. Между нея и [[Родопите]] се простира по цялото протежение на низината Маришката разломна зона – от [[Белово]] до [[Свиленград]]. В основата си е изградена от допалеозойски и палеозойски скали. Те са покрити с терциерни седименти, които придават равнинния характер на релефа. Те са отложени през [[терциер]]а, когато земите са били дъно на воден басейн. Над терциерните наслаги са установени дебели кватернерни и речни наслаги.
 
През [[терциер]]а е заета от езерен басейн. Едновременно с потъването на дъното на езерото се осъществява издигането на [[Родопите]] и [[Средна гора]]. Най-големи потъвания има в южната част на низината, където са най-дебелите терциерни наслаги. През този период разрушените скални материали от планините се натрупват на дъното на езерото. В по-късен етап езерните води са изтекли и в низината са се отложели речни наслаги с дебелина до 100 m, в резултат на което се е оформил съвременния вид на низината.
 
Понастоящем Горнотракийската низина представлява лабилна зона, в която неотектонските движения продължават да се прояват твърде активно и диференцирано. Доказателство за това е, че Маричината низина е най-чувствителната сеизмична зона в [[България]]. За последните 200 години са се случили 4- – 5 разрушителни [[земетресение|земетресения]], а общият брой на земетресенията през този период е над 2000. Най-опустишителни, от които са [[Чирпанско земетресение]] от [[1928]] и [[Велинградско земетресение]] [[1977]].
 
През [[плиоцен]]а (младия терциер) езерният басейн се разширява в резултат на нейното потъване и тогава се образуват в източната и&#768; част дебели утайки от лигнитни въглища (Източно- и Западномаришкия въглищен басейн). По същото това време се натрупват и големи запаси от гипс в района на град [[Раднево]]. В същата тази връзка са и студените минерални извори при [[Меричлери]] и [[Симеоновград]].
 
== Климат и води ==
В [[Пазарджишко-Пловдивско поле|западните части на Горнотракийската низина]] се обособява област с преходноконтинентален климат, докато в най-югоизточните - – [[средиземноморски климат|средиземноморски]]. [[Орография|Орографските]] прегради около низината оказват съществено значение за формирането на многогодишния режим на времето. На север [[Стара планина]] и [[Средна гора]] са сериозни орографски прегради спрямо студените въздушни маси, а на юг [[Родопите]] възпрепятстват нахлуването на топлия средиземноморски въздух. Зимният сезон е сравнително мек и топъл. Средната януарска [[температура]] е от 0°C до 1°С (за [[Пловдив]] 0,2°С), а средната юлска 23- – 24°C (за [[Пловдив]] 23,6°С). Средногодишна температура 12,5°С (за [[Пловдив]] 12,2°С Температурната амплитуда е по-малка от тази на [[Дунавска равнина|Дунавската равнина]] и е от порядъка на около 23°С. Тук на [[5 юли]] [[1916]] г., в град [[Садово]] е измерен абсолютният максимум за [[България]] 45,2°C. Топлият климат благоприятства отглаждането на топлолюбиви култури, което е причина за разнообразието в селскотопанската продукция и специализацията на района в производство на зеленчуци. Безмразовият период е доста по-продължителен от този в [[Северна България]], но през зимните месеци чести явления са [[температурните инверсии]] и мъглите.
 
Преобладаващият въздушен пренос е от запад, като източни ветрове са изключение. По северните склонове на [[Родопите]] често се наблюдава [[фьон]]ов ефект.
 
Валежите в [[Пазарджишко-Пловдивско поле|западната част на Горнотракийската низина]] са под 500 мм, а в [[Старозагорско поле|източната част]] между 500- – 600 мм за година, което по-малко от средното за страната. Налице е почти равномерно разпределение на валежите по сезони. Главният валежен максимум е през май, а минимум през март. Валежите са недостатъчни за селскостопанското производство, заради това в района активно се развива мелиоративните земеделски стопанства, подпомагани от мелиоративна [[инфраструктура]] - – канали, язовири, водоизравнители и т.н.
 
Сравнително малките валежни количества, високото средно термично ниво, голямото изпарение, малкия наклон на релефа и порьозните кватернерни наслаги обуславят незначителния модул на оттока – 1- – 5 l/s/km<sup>2</sup>. Той е особено малък (1 l/s/km<sup>2</sup>) в най-ниските места на низината, а по периферията и&#768;, където валежните количества се повишават и наклонът се увеличава достига до 5 l/s/km<sup>2</sup>).
 
Протичащите през Горнотракийската низина по-големи реки (леви и десни притоци на Марица), идващи от съседните планински области до голяма степен запазват формирания в тези области речен режим. Неговото нарушаване тук се обуславя от големия териториален обхват на областта, от физикогеографските и&#768; особености и от значителното пряко и косвено влияние на човека. Реките, които формират своя отток в пределите на низината (главно малки и къси леви притоци на Марица и десни на Сазлийка), са къси, с малък дебит и непостоянен отток. Неговият максимум се проявява през зимата (февруари и март), а минимумът е ранно есенен (септември и октомври). Тези особености на оттока свидетелстват за преобладаващото дъждовно подхранване на реките. Голяма част от водите на реките протичащи през низината, както и подземните води се използват за напояване.
Ред 44:
 
== Лозарство ==
В района се отглеждат бели и червени сортове грозде, но червените вина доминират значително, както по количество, така и по достойнства. Районът е сравнително равнинен, но лозовите масиви са разположени на хълмисти терени в предпланините на [[Средна гора]], [[Родопите]] и [[Сакар]]. Сравнително високите годишни температури и подходящите горски и песъкливо-глинести почви са изключително благоприятни за червени винени сортове [[грозде]]. Най-широко разпространени са [[Мерло]], [[Каберне совиньон]], а в някои микрорайони и емблематичния български сорт [[Мавруд]]. Произведените вина от тези сортове се отличават с интензивно обагряне, висока плътност, наситен аромат с топъл, южен характер и значителен потенциал за дългогодишно отлежаване. Микрорайоните около [[Хасково]], [[Стамболово]], [[Любимец]] и [[Ивайловград]] се свързват предимно с отлични вина от сорта Мерло. С много достойнства и индивидуалност са вината от Каберне совиньон от [[Оряховица]], [[Перущица]], [[Брестовица (Област Пловдив)|Брестовица]]. Микрорайонът на [[Асеновград]] неизменно се свързва с престижа на вината от сорта [[Мавруд]].
 
== Вижте още ==
Ред 53:
== Библиография ==
<references/>
* Георгиев, Милан, Физическа география на България, С., 1979 г., стр.426- – 434. http://www.hralupa.com/index.php?act=viewProd&productId=17076.
* Мичев, Н и Ц. Михайлов, И. Вапцаров и Св. Кираджиев, Географски речник на България, София 1980 г., стр. 150. http://alba-books.com/alba-books/index.php?route=product/product&product_id=7581.