Горнотракийска низина: Разлика между версии

м
редакция без резюме
Редакция без резюме
мРедакция без резюме
 
== Географско положение, граници, големина ==
Низината обхваща средното поречие на [[Марица]] и затова се нарича още '''Маричина низина'''. Простира между [[Средна гора]] на север, [[Родопите]] на юг и [[Манастирски възвишения|Манастирските]], [[Светиилийски възвишения|Светиилийските възвишения]] и [[Сакар|Сакар планина]] на изток. Дължината и&#768; от запад на изток е 160 – 180 кмkm, а ширината до 40 – 50 кмkm.<ref>Дончев, Д. и Каракашев, Х. 2002. Физическа и социално-икономическа география на България. София.</ref> Площта е 6030 km<sup>2</sup>, а Средната и&#768; надморска височина – 168 m.
 
== Деление ==
=== Пазарджишко-Пловдивско поле ===
{{основна|Пазарджишко-Пловдивско поле}}
То заема западната половина на низината, като неговата южна граница от пролома [[Момина клисура (пролом)|Момина клисура]] на река [[Марица]] до рида [[Драгойна]] се проследява по северното подножие на [[Родопи]]те, а Северната – от пролома [[Момина клисура (пролом)|Момина клисура]] до [[Чирпански възвишения|Чирпанските възвишения]] се очертава по южното подножие на [[Средна гора]]. Низинният релеф на Пазарджишко-Пловдивското поле показва преобладаващо простиране по паралела. Неговият наклон от запад-северозапад на изток-югоизток се маркира по леглото на река [[Марица]]. При град [[Белово]] в западната му периферия надморската му височина е около 300 м, а в източната му част, в района на град [[Първомай]] намалява до 100 мm. В обсега на Пазарджишко-Пловдивското поле река [[Марица]] тече недалеч от стръмните северни склонове на [[Родопите]] и сравнително далеч от полегатите южни склонове на [[Средна гора]]. Това обуславя асиметричното развитие на речната мрежа в полето. Тук левите притоци на [[Марица]] протичат на сравнително дълго разстояние през низината, а устията на нейните десни притоци се намират недалеч от високата и стръмна орографска ограда на Родопите. Над широката заравнена низинна повърхност на полето контрастират уединените Пловдивски хълмове (285,5 m).
 
=== Старозагорско поле ===
Преобладаващият въздушен пренос е от запад, като източни ветрове са изключение. По северните склонове на [[Родопите]] често се наблюдава [[фьон]]ов ефект.
 
Валежите в [[Пазарджишко-Пловдивско поле|западната част на Горнотракийската низина]] са под 500 ммmm, а в [[Старозагорско поле|източната част]] между 500 – 600 ммmm за година, което по-малко от средното за страната. Налице е почти равномерно разпределение на валежите по сезони. Главният валежен максимум е през май, а минимум през март. Валежите са недостатъчни за селскостопанското производство, заради това в района активно се развива мелиоративните земеделски стопанства, подпомагани от мелиоративна [[инфраструктура]] – канали, язовири, водоизравнители и т.н.
 
Сравнително малките валежни количества, високото средно термично ниво, голямото изпарение, малкия наклон на релефа и порьозните кватернерни наслаги обуславят незначителния модул на оттока – 1 – 5 l/s/km<sup>2</sup>. Той е особено малък (1 l/s/km<sup>2</sup>) в най-ниските места на низината, а по периферията и&#768;, където валежните количества се повишават и наклонът се увеличава достига до 5 l/s/km<sup>2</sup>).