Сергей Горлукович: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Ред 38:
Като юноша треньорите считат Горлукович за безпреспективен и нито един отбор от региона не проявява интерес към него. Първият отбор на Сергей е аматьорският [[Торпедо (Могильов)]], където той играе докато паралелно учи в Могильовския машиностроителен институт. През 1981 г. преминава в Гомел, записвайки повече от 100 мача за клуба. Завършва висшето си образование в Гомелския политехнически институт със специалност инженер-механик. През 1984 г. Горлукович е един от най-добрите играчи на Гомел, вкарвайки невероятните за защитник 17 попадения. Следващата година Сергей отбива военната си служба в [[Динамо (Минск)]], където записва 22 мача. През лятото на 1986 г. обаче е „дисциплинарно уволнен“ от клуба. Футболистът не остава дълго без клуб, след като е привлечен от [[Юри Сьомин]] в намиращия се по това време във втория ешалон на СССР [[Локомотив (Москва)]]. Там Горлукович се утвърждава като играч, помага на отбора да се класира във Висшата дивизия и става част от националния отбор. През лятото на 1988 г. участва на олимпийските игри в Сеул, където тимът на СССР завоюва златните медали.
 
През 1989 г. Горлукович заявява на ръководството на Локомотив, че иска да напусна отбора. В края на годината кара проби в немския [[Борусия Дортмунд]] и три дни след това подписва договор, а Локомотив получават 800 000 марки за бранителя – огромна сума за защитник по това време. Сергей много трудно пробива в стартовия състав, защото тогава в [[БундслигаБундеслига]]та отборите са имали право да пускат в игра едновременно само двама чужденци. В случая това са били нападателите Поулсен и Маклеод, а след напускането на последния е привлечен швейцареца [[Стефан Шапюиза]]. През лятото на 1990 г. участва на световното първенство в Италия, играеки и в трите мача от груповафа фаза. Сезон 1990/91 става най-удачния за Сергей – той изиграва 27 мача в шампионата, а запомнящ се е голът му в 1/4 финала на [[Купата на УЕФА]] срещу [[Андерлехт]]. На следващия сезон обаче Горлукович не играе три месеца поради травма, а и не успява да спечели доверието на новия треньор [[Отмар Хицфелд]]. Изиграва само 7 срещи в Бундеслигата. Напуска Борусия след конфликт с Хицфелд и преминава в [[Байер (Юргинден)]].
 
Макар Байер Юргинден далеч да не е сред най-силните немски отбори, там Сергей играе редовно и става един от най-постоянните играчи на отбора. Освен това е повикан в националния отбор на Русия, участвайки на световното първенство в САЩ през 1994 г. Там Горлукович записва 2 мача, а „Сборная“ отпада още в груповата фаза. Междувременно Сергей изпада и се завръща в Бундеслигата с Байер. Записва общо 80 срещи, в които вкарва 6 попадения. Но това е последният сезон от контракта му и 34-годишния защитник решава да се завърне в Русия. Доиграва годината в състава на [[Алания Владикавказ|Спартак Алания]], с който става и шампион.