Велика китайска стена: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Премахване на цялото съдържание на страницата
м Премахнати редакции на 87.126.111.254 (б.), към версия на Vodnokon4e
Ред 1:
{{Световно културно и природно наследство
|Име = Велика китайска стена
|име_ЮНЕСКО = The Great Wall
|кутияширина = 210px
|максширина =
|Картинка = [[Файл:Great Wall of China.jpeg|300п|]]
|Картинка_описание = Велика китайска стена
|Място = {{CHN}}
|Тип = Културно
|Критерий = i, ii, iii, iv, vi
|ID = 438
|Справка =
|Регион = Азия
|Координати =
|Година = 1987
|Разширение =
|Застрашен =
}}
[[Файл:Map of the Great Wall of China.jpg|мини|Великата китайска стена при династията Мин]]
 
'''Великата китайска стена''' е система от отбранителни съоръжения в Северен [[Китай]]. Tя е дълга 6900 км. Издигната е през [[III век пр.н.е.]] (в по-голямата си част) върху основата на хунски окопен вал за защита на северозападните граници на империята, нееднократно достроявана. Тя прекосява страната от границата с [[Корея]], при заставата [[Шанхайгуан]] до пустинята [[Гоби]], при заставата Дзя-югуан и се оприличава често на дълъг дракон. Тя е едно от най-древните и добре запазени творения на човешкия дух, символ на китайската нация. Името и на китайски звучи „Чанчън“ и буквално означава „Дълга защитна стена“.
 
== История ==
[[Файл:GreatWallofQinDynasty.png|мини|Великата китайска стена при династията Цин]]
[[Файл:GreatWallOfHanDynasty.png|мини|Великата китайска стена при династията Хан]]
 
=== Началото ===
Строежът на стената започва още през [[4 век пр.н.е.]] в епохата на Пролети и есени и на Воюващите царства. През следващите 2300 години повече от 20 [[Таблица на китайските династии и годините на тяхното управление|китайски династии]] работят по укрепването и удължаването ѝ, като така се създава най-голямото съоръжение с военна цел в света. Най-голям принос имат династиите [[Цин (3 век пр.н.е.)|Цин]], [[Хан (династия)|Хан]] и [[Мин]], които построяват повече от 6000 км.
 
Владетеля на царство Чу – Чън през III в.пр.н.е., като контрамярка срещу нападенията на царство Чи, който започва да строи от камъни и пръст голяма квадратна стена. На места тя е заменена от водни канали или естествени планински прегради и по нейната дължина са построени малки крепости. Тази стена се приема за първообраза на този тип строителство. Скоро и другите царства започват да следват примера му и да строят стени да се отбраняват едно от друго, както и от варварските племена от Север. Най-късата от тези стени е 50 км, а най-дългата над 500 км. Останките от тези първи стени показват териториите на отделните царства.
 
Голяма част от стената (около 1000 км) е построена по време на царство Цин, за да се защити от атаките на номадските племена.
 
=== Символът ===
[[Файл:Great wall of china-mutianyu 4.JPG|мини|]]
През ІІІ в.пр.н.е. императорът-обединител на Китай [[Цин Шъхуан]] дава заповед да се съединят съществуващите участъци в една непрекъсната линия, а тези извън определената линия да бъдат разрушени и така се създава „Стената от 10 000 ли“. Великата стена се превръща в символ на обединението на Китай.
 
На запазена [[стела]], поставена до една от заставите, са разчетени думите на Цин Шъхуан:''"Аз присъединих отделните княжества и обединих Китай, разруших старите стени и застави, за да свържа защитните съоръжения на шестте царства. Положението е стабилно, моят народ живее щастливо, мъжете работят в полето, а жените се занимават с тъкане."''
 
=== Укрепването ===
[[Файл:Great Wall Badaling.jpg|мини|]]
 
Следващата [[династия]] Хан удължава още повече стената, като тя достига почти 20 000 ли (10 000 км.). В някои участъци се допълват една или няколко стени. Целта отново е предпазване от нестихващите набези на номадите Сионну, които към това време са засилили мощта си. Хан се опитват да разрешат проблемите с племето чрез междудържавен брак, но в крайна сметка, през управлението на император Хан Уди, се виждат принудени да прибягнат към укрепване на стената. Построени са още повече сигнални кули – средно на всеки 2 – 5 км, както и малки укрепления с дърва за кулите и обслужващи войници. Така се създава една пълноценна отбранителна система. В столицата и в други селища са построени допълнителни наблюдателници.
 
След Хан настъпва време на няколко династии, които властват сравнително кратко време и над различни части на страната. Някои от тях са представители на етнически малцинства от некитайски произход. Те строят защитни стени в различни направления.
 
По време на процъфтяващата династия Тан територията на Поднебесната империя достига далеч отвъд пустинята, с което Стената изгубва функциите си на гранично отбранително съоръжение. Сун присъединява земите в южен Китай, което също премахва нуждата от укрепването на Стената.
 
== Стената като оръжие ==
[[Файл:Great wall of china-mutianyu 3.JPG|мини|]]
 
През [[XIII век]] монголите прекосяват цяла [[Азия]] и [[Европа]]. Те превземат и Китай, като основават династия Юен. Тяхната империя се простира много по-далече от пределите на Стената и за тях, като за номадски племена, тя няма голямо значение. За да предотвратят все пак евентуално въстание на китайците и за да осъществяват пълен контрол над търговските пътници, те възстановяват много от заставите и стратегическите точки. Изпратени са и воински отряди за осигуряване на сигурността.
 
През Мин, която наследява монголската династия Юен в Китай, поради реалната заплаха от монголците, които искат да си възвърнат властта, както и от нарастващата мощ на племената нуджън, започва да се доукрепва стената, като сега се използват тухли и чакъл. През двата века владение на Мин не спират работите по стената с размаха на първия китайски император Циншъхуан. Великата стена достига до 8 м височина и 6 – 7 м дебелина и повече придобива познатия от наши дни вид. Построени са още много наблюдателници във формата на трапец и с ширина на страна на основата около 6,5 м, което прави по-трудно превземането им. Укрепени са заставите и вече приличат на крепости. Това не спира монголите и нуджън, но за щастие те не разрушават по пътя си това хилядолетно съоръжение.
 
През Мин стената е разделена на 9 зони „джън“, начело на които има един главен командващ войските и отговарящ за ремонта. Числеността на служещите в една зона е около 100 000 души, като може да се увеличава или намалява според необходимостта. При обичайна обстановка, командващият зоната има за задача опазването на сигурността ѝ, при война, той следва заповедите и препоръките на специален пратеник на Военното министерство или на самия император. Тогава се определят 6 важни застави: Дзюйонгуан, Даомагуан, Дзъдзингуан, Янмънгуан, Ниуугуан и Пиентоугуан. Тези застави са много важни за отбраната на столицата Пекин и югоизточните райони на империята. Армията на династия Дзин за по-сигурно залива портите на заставата Дзюйонгуан с течен метал и така буквално ги заварява. Самата застава е единственото място, откъдето може да се премине през стръмната планина. Но шпионите на Чингиз хан откриват тайна пътека, по която минават през нощта и така безпрепятствено проникват до столицата Джунду (днешен [[Пекин]]).
 
Великата стена се оказва превземаема и с помощта на огнестрелни оръжия. Още през династия Тан, с изобретяването на [[барут]]а, започват да се правят топове, които са способни да пробият стената, откъдето да се промъкнат нападателите.
[[Файл:Greatwall large.jpg|upright=2,5|thumb|Великата китайска стена, 1907]]
 
== Разрушения и реставрации ==
Въпреки многогодишните усилия, стената системно се разрушава и влошава състоянието си. Манджурската [[династия Цин]] (1644 – [[1911]]), която преодолява стената с помощта на предателството на [[У Сангуй]], се отнася към нея с пренебрежение.
 
За трите века управление на Цин Великата стена е почти разрушена под въздействието на времето. Само малкия участък между [[Пекин]] и [[Бадалин]] се поддържа в ред, той служи за един вид „врата към столицата“. През [[1899]] г. американски вестници пускат слух, че стената изцяло ще бъде разрушена, а на нейно място ще бъде построено шосе.
 
През [[1984]] г., по инициатива на [[Дън Сяопин]], стартира програма по [[реставрация|реставрирането]] на Великата китайска стена, финансирана със средства на китайски и чужди компании, както и частни лица. В края на 1980-те години в Пекин се състои голям аукцион на произведения на изкуството, посветен на възстановяването на стената и предаван по телевизията в Париж, Лондон и Ню Йорк. Той е предшестван от банкет на западни културни дейци и китайски официални лица, по време на който художникът [[Арман (художник)|Арман]] публично чупи цигулка в стената, за да събере и направи от парчетата ѝ пано, предназначено за продажба на аукциона, за което е освиркан толкова бурно, че на френската делегация се налага да напусне залата. Творбата на Арман на аукциона е игнорирана от китайските купувачи, така че се налага той самия да я купи, за да не урони престижа си.<ref>Жани Саме. „Высокая мода“. СПб. Азбука-классика. 2010 г. isbn=978-5-9985-0867-7</ref>.
 
Независимо от проведените работи, отдалечените от туристическите обекти места от стените и до днес са в руини. Някои места са унищожени при избиране на места за изграждане на селища и нужния за това камък от стената като строителен материал, а други – от строителството на магистрали, железопътни линии, и други изкуствени обекти. В някои райони стената има графити на вандали.<ref>[http://www.chinaheritagequarterly.org/features.php?searchterm=001_greatwall.inc&issue=001 Великата китайска стена (англ.)]</ref>.
 
70-километровата отсечка от стената в окръг Минджин на провинция [[Гансу]] в северозападната част на страната е обект на активна ерозия. Причината за това е интензивните земеделски практики в Китай от 1950 г. насам, довело до пресъхване на подземните води, в резултат на което регионът се е превърнал в основен източник и място на заражзане на мощни пясъчни бури. Повече от 40 km от стената там вече са изчезнали, и едва 10 km все още стоят на мястото си, като височината на стената на някои места се е понижила с 2 до 5 метра<ref>[http://www.china.org.cn/english/environment/222513.htm Sandstorms Devouring Great Wall in NW China]</ref>.
 
През 2007 г. на границата на Китай и Монголия, Уилям Линдзи открива голям участък от стената, който е датиран към периода на управление на династия [[Хан (династия)|Хан]]. През 2012 г. търсенето на отдалечени фрагменти на стената от експедицията на Линдзи се увенчава с откриването в Монголия на още един участък, затрупан преди това под земята. <ref>Власть, № 9 [963], 05.03.2012</ref>.
 
През 2012 г. част от стената с дължина 36 m, намиращ се в провинция Хебей, са срутва поради проливни дъждове, при което няма пострадали. Това се случва на 6 август, но официалното съобщение на властите излиза на 10 август.<ref>[http://www.newsru.com/world/10aug2012/wall.html Ливни обрушили 36 метров Великой Китайской стены]</ref>.
 
== Строителни материали и техники ==
Основните материали за изграждането на стената са пръст, камъни, дърво и керемиди. За нуждите на строителството в планините се отварят каменни кариери, откъдето се взимат цели блокове. На Льосовото плато се използва предимно пръст, а в [[пустиня]]та – тръни и пясък. Тухлите и дървото се използват за по-важните участъци. Структурата на стената е замислена много добре, тя следва особеностите на терена и минава през стратегическите точки, за да може да се осигури ефикасна отбрана и победа срещу нападателите. Основната и част са високи стени, издигнати върху планински била. По нея има хиляди застави, наблюдателници, площадки за даване на знаци с огън и дим. Тя има зъбци на всеки 2 м, което улеснява стрелбата по нападателите. На равни разстояния се издигат наблюдателниците и площадките. Те от своя страна играят важна роля в опазването на столицата. При приближаваща опасност войниците започват да си препредават знаци с дим, които могат за много кратко време да достигнат до столицата и от там да започне изпращането на помощ. Покрай стената са построени фортове, където живеят войниците и се съхраняват провизии. Горната част на стената е облицована с 3 – 4 слоя тухли, които са така добре слепени с вар, че е невъзможно между тях да поникне трева. Върху стената, широка 4,5 м, могат да преминат едновременно 5 коня или 10 души. Отгоре е направена и канализация, за да може да се оттича дъждовната вода чрез капчуци в земята.
 
== Най-голямото гробище в света ==
Великата китайска стена се приема и за символ на тиранията, тъй като за нейното строителство са привикани на ангария стотици хиляди хора – майстори, затворници, войници и селяни, като много от тях умират по време на строежа. Освен това, когато Цин Шъхуан издава заповедта за изгаряне на всички книги, с изключение на аналите на неговата династия, по медицина и фармацевтика, се доуточнява, че който не изпълни заповедта до 30 дена след влизането и в сила, ще бъде изпратен да работи на стената с обръсната глава, желязна верига на врата и йероглифи, изписани на лицето му, за период от 4 години. Строителството на защитните стени и особено това на Великата стена на Цин Шъхуан неизменно поражда недоволството на опозицията, която упреква императорите в жестокост и тиранство, тъй като това изцежда големи финансови средства и човешки ресурси. Този колосален труд се извършва в епоха без машини с цената на непосилен труд. Чън Лин от династия Хан пише, че това е време, когато по-добре да родиш момиче, отколкото момче. У Лунхан от Сун пише, че Стената е толкова висока, защото е стъпила на човешки кости и толкова дълбока, защото е напоена с кръвта им.
 
Затова понякога се казва, че Великата стена е „най-голямото гробище в света“, тъй като там, според някои историци, са намерили смъртта си 10 милиона души. Това, от своя страна, подтиква народа да създаде множество истории и легенди, свързани с нея.
 
Съсредоточаването на работна сила в строителството на стената отслабва земеделското производство. В същото време, наказателният закон е много строг и всичко това поражда силно недоволство у народа. Когато се изчерпва търпението му, народът въстава една година след смъртта на император Цин Шъхуан. Това въстание е първото и най-жестоко селско въстание в китайската история и довежда до свалянето на династия Цин. Поради това у следващите поколения споменът за Цин Шъхуан е по-скоро като за жесток тиранин.
 
== Наследството ==
[[Файл:Chinese Wall.JPG|мини|]]
Сега общата дължина на всички участъци е към 6000 – 6500 км, като стената на места може да достигне на ширина до 10 м, а на височина 15 м, като в по-отдалечените части на страната тя представлява просто по-големи земни валове. Изчислено е, че общо са използвани приблизително около 180 млн. м<sup>3</sup> пръст и 60 млн. м<sup>3</sup> други строителни материали. Ако този материал се използва за построяването на стена с дебелина 1 м и височина 5 м, то тя ще обиколи цялата Земя един път и нещо. Снимките от сателит показват, че сега участъци с обща дължина около 1000 км са разрушени изцяло или са погребани под земята.
 
== Видимост от Космоса ==
Хората смятат, че стената е единственото творение, създадено от човешка ръка, което може да се разпознае от [[Луна]]та с просто око. Това мнение съществува години наред, подобно на [[градска легенда]], като понякога е записвано дори в учебници. Реално погледнато обаче, ако това беше вярно, човек би могъл да забележи и всяка по-голяма магистрала.
 
В действителност това, което може да се забележи е сянката на стената от околоземна орбита, т.е. от височина по-малко от 500 км (което е 0,1% от разстоянието до [[Луна]]та). Необходима е много добра видимост, когато Слънцето е ниско, а резултатът не е по-различен от този при много други обекти, създадени от човека.
 
== Галерия ==
<center><gallery>
Image:The_Great_wall_-_by_Hao_Wei.jpg|
Image:Noel 2005 Pékin 031 muraille de chine Mutianyu.jpg|
Image:GreatWall_2004_Summer_1.jpg|
Image:GreatWall_2004_Summer_2.jpg|
Image:GreatWall_2004_Summer_3.jpg|
Image:GreatWall_2004_Summer_4.jpg|
Image:GreatWallNearBeijingWinter.jpg|
Image:Greatwall-SA3.jpg|
</gallery><center>
 
[[Категория:Стени]]
[[Категория:Мегаструктури]]
[[Категория:Отбранителни линии]]
[[Категория:Обекти на световното наследство в Китай]]
[[Категория:Въоръжени сили на Китай]]
[[Категория:История на Китай]]