Средновековна българска армия: Разлика между версии

'''Средновековната българска армия''' е основно бойно тяло на [[Първо българско царство|Първото]] и [[Второ българско царство|Второто българско царство]]. По време на първите десетилетия след основаването на страната, [[армия]]та се състои от [[прабългари|прабългарска]] [[конница]] и [[славини|славянска]] [[пехота]]. Ядрото на [[българска армия|българската армия]] е [[тежка кавалерия|тежката кавалерия]], която се състои от 12,000-30,000 <ref>Димитров, Б. ''Българите&nbsp;— първите европейци'', с. 41, УИ "Св. Климент Охридски", София, ISBN 954-07-1757-4</ref> тежко въоръжени ездачи. Останалата част от конницата, най-вероятно се съставлява от характерните за повечето [[номад]]ски и полуномадски народи от Средна Азия ([[Тюркски народи|тюрки]], [[монголци]]) конни стрелци.

На върха на своята слава през [[9 век|9]] и [[10 век]] българската армия е една от водещите военни сили в [[Европа]] и доказатество за това са няколкото документирани случаи, в които [[Византия|византийски]] пълководци, предвождащи големи и добре подготвени армии, преустановяват [[настъпление]]то, защото не желаят да се конфронтират с българската армия на нейна територия.<ref>Andreev, J. ''The Bulgarian Khans and Tsars'' (''Balgarskite hanove i tsare'', ''Българските ханове и царе''), Veliko Tarnovo, 1996, p. 111 ISBN 954-427-216-X</ref><ref>Leo Diakonos, ibid., pp. 62-63&nbsp;— [[Лъв Дякон]] пише: "...да докараш армията си до тези опасни места и да ги изпратиш при българите, които биха ги изклали като добитък, защото е казано, че ромеите често навлизат в лоши места в България и се срещат със своята съдба. Поради това той решава да напусне с армията си и да се върне обратно във Византия."</ref><ref>Andreev, J. ''The Bulgarian Khans and Tsars'' (''Balgarskite hanove i tsare'', ''Българските ханове и царе''), Veliko Tarnovo, 1996, p. 158 ISBN 954-427-216-X</ref>