Средновековна българска армия: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 48:
Съответно нараства значението на пехотата и военните тактики се променят, за да се приспособят към новите условия: [[засада]]та, макар да е използвана и в миналото, сега става крайъгълен камък на българските тактики - повечето от българските победи в този период са резултат от засади и внимателното използване на [[терен]]а.<ref>Skylitzes-Cedrenus, pp. 278, 285, 288</ref> По време на този период българите придобиват репутацията на умели пеши стрелци.
Въпреки тези трудности, следващият цар, [[Самуил]], се съпротивлява на византийската армия, която достига зенита си за близо цял век при [[Василий II]]. През [[976]] българите, водени от братята [[комитопули]], завладяват отново североизточните части на царството. Първите византийски опити за [[контраатака]] са отблъснати след унищожаването на 60,000-на<ref>[http://www.standartnews.com/archive/2004/08/23/history/index.htm При Самуил стигаме до Коринт и Далмация]</ref> армия в [[битка при Траянови врата|битката при Траянови врата]] през 986, където самия Василий II едва се спасява с бягство. В следващото десетилетие българите достигат до [[Тесалия]], унищожават [[Дукля|княжеството Дукля]], напредват дълбоко на юг до [[Коринт]] на ''[[Пелопонес]]кия [[полуостров]]'' и започват кампания в [[Далмация]] и [[Босна (област)|Босна]].
[[Image:Byzantine army under the leadership of Nikephoros Uranos putting the Bulgarians to flight from the Chronicle of John Skylitzes.jpg|200px|thumb|left|[[Битка при Сперхей|Битката при река Сперхей]].]]
| |||