Средновековна българска армия: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 84:
Първоначално османската инвазия не се приема за сериозна заплаха нито от българите, нито от византийците. Само за едно десетилетие обаче, между [[1354]] и [[1364]], османците превземат на практика цяла [[Тракия]], овладявайки редица големи градове като [[Пловдив]], [[Стара Загора]], Дианаполис ([[Ямбол]]) и [[Адрианопол]] и побеждавайки няколко малки български отряда.<ref>Angelov, D. Certains aspects de la conquete des peuples balkaniques par des turks — BSI, 1956, 162, p. 237</ref> Вековното недоверие и старите спорове между българите и византийците провалят преговорите между двете държави за съюз и общи действия и дори довеждат до една последна византийско-българска война през [[1364]].<ref>Ioannes Cantacuzenus. Historiarum... 3, p.362</ref>
През [[1371]] голяма българо-[[сърби|сръбско]]-[[албанци|албанска]] армия под управлението на [[Вълкашин]] и [[Углеша]], двама феодални управители в [[Македония (област)|Македония]], е унищожена от [[османци]]те под ръководството на [[Лала Шахин]] в [[битка при Черномен|битката при Черномен]] и скоро след това българският цар е принуден да се признае за [[васал]] на турците.<ref>Синодник царя Борила, с. 89</ref> Редица български крепости в [[Родопи]]те, [[Софийско поле|Софийското поле]] и днешна източна [[България]] падат една по една през следващите 20 години. През [[1393]] [[столица]]та Търново е [[Обсада на Търново|обсадена и превзета]] от османските турци, а три години по-късно пада и [[Видин]] - последния главен български град. Съпротивата срещу нашествениците продължава до [[1422]], когато [[страна]]та е напълно завладяна от османците с изключение на някои крайни [[българско землище|български земи]] останали под властта на локални [[властел]]и или [[Кралство Унгария]].
== Машини за обсада ==
| |||