Сърбохървати: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м. |
Редакция без резюме |
||
Ред 7:
Подобно на създаването на общ сърбохърватски език, посредством [[Виенски книжовен договор|Виенския книжовен договор]], възниква [[хипотеза]]та за [[общ произход]] на хърватите и сърбите. Привърженици на тази идея са някои хърватски и сръбски интелектуалци, групирани около хърватския писател и политик [[Милан Мариянович]].
Разбирането на Мариянович и неговите съмишленици е, че сърбите и хърватите са били някога общ славянски народ - преди идването на турците на Балканите, и че миграционната вълна от османското завоевание напълно е унищожила старите южнославянски племена и вътрешните им взаимовръзки като племенни съюзи и т.н. Остатък от това предходно състояние е общият южнославянски [[фолклор]] и
Според Милан Мариянович сърбохърватите населяват 7 [[историческа област|исторически области]]:
# Старосърбиянска ([[Рашка (област)|Рашка]], [[Косово]], [[Метохия (област)|Метохия]], и /донякъде, но не съвсем/ северния дял от [[Македония (област)|Македония]] със [[Скопие]], [[Куманово]] и [[Полог]]а);
# Херцеговинска ([[Херцеговина]], [[Черна гора]] и Южна [[Далмация]]);
# Босненска или Босанска ([[Босна (област)|Босна]] и [[Далматинска Загора|Средна Далмация]]);
# Сърбиянска ([[Централна Сърбия]]);
# Славонска ([[Славония]] с Босненското [[Посавие]], [[Бараня]] и [[Войводина]]);
Ред 20:
Марияновичите сърбохървати населяват целия [[диалектен континуум]] на щокавските говори, с изключение на Словения и Македония. В този си възглед Мариянович влиза в остро противоречие със великосръбските шовинисти, които воюват по негово време да доказват, че люлка на ''сръбството'' е [[Стара Сърбия]], включваща поне Северна Македония със Скопие.
По тази причина марияновичите сърбохървати се явяват алтернатива на сръбските разбирания по „[[Начертание (документ)|Начертанието]]
Марияновичите възгледи срещат отпор и сред хърватските националисти, понеже на практика водят към същите резултати по „Начертанието“ на [[Илия Гарашанин]].
== Литература ==
|