Гръцка въоръжена пропаганда в Македония: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
→Идеология и действия на гръцката пропаганда: Дребни попрaвки Етикети: Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение |
Етикети: Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение |
||
Ред 37:
На първо време гръцката пропаганда се осланя на помощта на гръцката образователна система в Османската империя, която от 1871 година насетне се разраства с държавна подкрепа от страна на Гърция, но е ръководена от Цариградската патриаршия. Стефанос Пападопулос в книгата си „Образованието в Македония“ пише:
{{Цитат|Училището, както винаги в нашата история, става работилнница, където се укрепва националното съзнание, и
Още през 1900 година за [[Костурска епархия|костурски]] митрополит е назначен [[Германос Каравангелис]] лично от гръцкия посланик [[Николаос Маврокордатос]]. Каравангелис, с помощта на [[Гръцко консулство в Битоля|битолския консул]] [[Стаматиос Пезас]], изпраща писма до гръцките власти, с което ги информира, че започва борба със засилващата се в областта българска организация. Подкупва за гръцката кауза войводата [[Коте Христов]], като му дава заплата от 10 лири и изпраща децата му в атинска гимназия. През 1901 година привлича и други войводи за каузата си, сред които са [[Геле Търсиянски]], [[Георги Сидер]] и [[Вангел Георгиев]]<ref name="Gounaris" />. Последният организира първата гъркоманска чета чета заедно с андарта [[Георгиос Перакис]] и извършва първи наказателни акции срещу местни българи. Постепенно постига успехи в южните гръцки села в района на Богатско, в небългарските села на север като [[Лехово (дем Суровичево)|Лехово]], [[Писодер]], [[Клисура (дем Костур)|Клисура]] и [[Бел камен (дем Лерин)|Бел камен]] и в някои български гъркомански села като [[Желево]].
През [[1902]] година [[Йон Драгумис]] се включва в дипломатическите среди и е изпратен в Битоля като подконсул, където основната му задача е да създава тайни комитети за въоръжена борба срещу българщината. С откровено антибългарска риторика той насърчава гърците към етническо прочистване на българите. Създава тайната организация „Амина“ (Защита) заедно с [[Филипос Капетанопулос]], [[Теодорос Модис]], [[Христос Думас]] и други<ref>[http://clubs.pathfinder.gr/MAKEDONIKOS_AGON/570784 Η Οργάνωσις του Ελληνισμού εις την Περιοχήν Πελαγονίας ]</ref>, в статута на която влиза идеята за четническо движение. Скоро такива организации се появяват в [[Гевгели]], [[Енидже Вардар]], [[Негуш]] и [[Солун]]<ref name="Gounaris" />. Заедно с [[Павлос Мелас]] през 1904 година започват да набират пари за оръжие, като подпомагат и дейността на Германос Каравангелис<ref>[http://macedonia-science.org/news.php?extend.364 Трайкова, Весела, „НАЧЕНКИ НА АНДАРСКОТО ДЕЛО В МАКЕДОНИЯ КАРАВАНГЕЛИС, ЙОН ДРАГУМИС И ДЕСЕТИНАТА КРИТЯНИ“, списание „Македонски преглед“, Година XXIV, 2001, кн. 1, 45 – 60 с]</ref>.
Ред 53:
[[File:Proklamatsia na Elinomakedonskia komitet.jpg|мини|„[[Прокламация на Елиномакедонски комитет от Атина. За нашите брате македонци]]“, написана на български с гръцки букви.]]
През февруари 1904 година гръцкото правителство изпраща разузнавателна група от четирима гръцки офицери. Това са [[Александрос Кондулис]], [[Георгиос Колокотронис]], [[Анастасиос Папулас]] и Павлос Мелас. Тяхната задача е да направят разузнавателна обиколка в югозападна Македония, на базата на която да започне изграждането на гръцките въоръжени комитети. Същата задача в останалите дялове на Македония получава
===Създаване на андартското движение в Македония===
|