Отваря главното меню

Промени

На първо време гръцката пропаганда се осланя на помощта на гръцката образователна система в Османската империя, която от 1871 година насетне се разраства с държавна подкрепа от страна на Гърция, но е ръководена от Цариградската патриаршия. Стефанос Пападопулос в книгата си „Образованието в Македония“ пише:
 
{{Цитат|Училището, както винаги в нашата история, става работилнницаработилница, където се укрепва националното съзнание, и разсaдник, където вярата и националните идеали се култивират дълбоко... Без тази инфраструктура е чудно, доколко би била ефективна изцяло подкрепата от страна на гръцката държава и в частност изпращането на въоръжени отряди в Македония от свободна Гърция.<ref>Каракасиду, Анастасия. Житни поля, кървави хълмове, Сиела, София, 2008, стр.130, 147.</ref>}}
 
Още през 1900 година за [[Костурска епархия|костурски]] митрополит е назначен [[Германос Каравангелис]] лично от гръцкия посланик [[Николаос Маврокордатос]]. Каравангелис, с помощта на [[Гръцко консулство в Битоля|битолския консул]] [[Стаматиос Пезас]], изпраща писма до гръцките власти, с което ги информира, че започва борба със засилващата се в областта българска организация. Подкупва за гръцката кауза войводата [[Коте Христов]], като му дава заплата от 10 лири и изпраща децата му в атинска гимназия. През 1901 година привлича и други войводи за каузата си, сред които са [[Геле Търсиянски]], [[Георги Сидер]] и [[Вангел Георгиев]]<ref name="Gounaris" />. Последният организира първата гъркоманска чета чета заедно с андарта [[Георгиос Перакис]] и извършва първи наказателни акции срещу местни българи. Постепенно постига успехи в южните гръцки села в района на Богатско, в небългарските села на север като [[Лехово (дем Суровичево)|Лехово]], [[Писодер]], [[Клисура (дем Костур)|Клисура]] и [[Бел камен (дем Лерин)|Бел камен]] и в някои български гъркомански села като [[Желево]].
529

редакции