Протестантство: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
форматиране: 17x кавички, 16x тире, 5x тире-числа, 3x нов ред, 12 интервала, заглавие-стил, запетая (ползвайки Advisor)
Ред 2:
{{християнство}}
 
'''Протестантството''' или '''протестантизмът''' е религиозно, християнско движение, възникнало в Европа от католицизма по време на [[Реформация]]та през [[16 век]], което си поставя за цел духовната основа на християнството.<ref>http://www.oxforddictionaries.com/definition/english/Protestant</ref> Терминът е използван за първи път през [[1529]] г. от последователите на доктрината на [[Мартин Лутер]] в протест на прието решение от мнозинството католици на [[Райхстаг (институция)|народното събрание]] в гр. [[Шпайер]].<br>
 
Днес протестантството е едно от трите основни течения в [[християнство]]то. Терминът покрива разнообразно множество от религиозни виждания, [[деноминация|деноминации]] (изповедания), личности и организации. Въпреки че няма някакви основни, универсални вярвания или практики, с които да се дефинира терминът „протестантство“, най-общата дефиниция е, че „всяко християнско изповедание, което не е [[Римокатолическа църква|римокатолическо]] или [[Православие|източно-православно]], е протестантско“. Изповеданията, които се считат за протестантски, имат здрави корени в Протестантската [[реформация]] в Европа през XVI век.
 
== Определение и произход на термина ==
Първоначално терминът „протестантство“ или „протестантизъм“ е означавал „да бъдеш свидетел“, а не „да си срещу нещо“, както е общоприетата съвременна всекидневна интерпретация на думата, която сякаш говори за някаква демонстрация срещу нещо. В противовес на това латинската представка ''„pro“'' се превежда като „за“. Латинското прилагателно ''„protestans“'' се отнася до човек, който свидетелства публично или някой, който доказва нещо или протестира (и от тук негативното и двусмислено значение на думата „демонстратор“ - – някой, който показва или изявява, или някой, който протестира или се противопоставя). През ранните дни на [[Реформация]]та терминът „протестант“ се използва в съвсем тесен смисъл за група владетели и имперски градове, взели участие в [[Райхстаг (институция)|народното събрание]] в град [[Шпайер]], които през [[1529]] протестират срещу [[Вормски едикт|Вормския едикт]], забраняващ лутеранското учение в [[Свещена Римска империя|Свещената римска империя]].
 
== Основни учения на Реформацията ==
Ред 13:
През Реформацията възникват няколко латински лозунга, които илюстрират загрижеността на реформаторите относно изкривяването на посланието на църквата, в частност на Римокатолическата църква, относно оправданието на вярващия пред [[Бог]]а и спасението в [[Исус Христос]]. Реформаторите вярвали, че е необходимо връщане към простотата на [[Евангелие]]то (Благата вест). Тези лозунги били измислени, за да илюстрират именно тази вяра.
 
=== Петте лозунга или сола ===
Съществуват пет лозунга, или „сола“<ref>Произлиза от латинската дума ''sola'', която означава „само, сам“.</ref>, четири от които са представени тук. Петият лозунг е създаден, за да подчертае останалите четири - – ''[[Soli Deo gloria]]'' („само на Бог да бъде славата“). Тези лозунги станали сплотяващи възгласи, които се докосвали до разрешението на проблемите, които реформаторите вярвали, че са идентифицирали.
 
* '''Само Христос''' (лат. ''Solus Christus'')
Ред 26:
 
* ''[[Sola gratia]]''. ''Само по благодат''.
:Римокатолическият възглед за спасението бил считан от протестантите като смесица от разчитане на благодатта на Бога и увереността в заслугите на нечии дела, проявявани с любов. Реформаторите казвали, че спасението се осмисля изцяло като Божи дар (като например Божието действие на незаслужена благодат и милост), който се дава чрез [[Свети Дух|Светия Дух]] според изкупителното дело на Исус Христос само и единствено. Следователно те спорели, че грешникът не бива приет от Бога въз основа на промяната, която настъпва у грешника под влияние на Божията благодат и, че грешникът бива приет без никакви изисквания към заслугите на неговите дела, защото никой не заслужава спасение. Делата са доказателство, но не и причина за спасението на човека ([[Послание към Ефесяните|Еф]]. 2:8- – 9). Те са естествен плод на вярата (според [[апостол Яков]]). Човек се спасява поради вярата си в Исус Христос, а не поради нивото на добрите дела в живота си. Но без добрите дела няма доказателство за духовна промяна у човека и няма видимо доказателство, че този човек наистина е положил вярата си в Исус Христос за спасение и се е покаял истински за греховете си. Но спасението е само началото на християнския живот, а крайната точка е уподобяването на образа на Исус Христос.
 
В [[Теология|богословско]] отношение, протестантското движение започнало да се разделя на няколко клона към средата и края на 16 век. Една от основните точки на разделение били различните възгледи за [[Господна вечеря|Господната вечеря]] (евхаристията или причастието).
 
Не всички съвременни протестанти са съгласни напълно с горните учения. Поради това в протестантството съществува богословски либерализъм или консерватизъм в зависимост от отношението най-вече към боговдъхновеността и тълкуванието на Библията.
 
В протестантските среди се говори и за ортодоксално протестантство. Ортодоксалното протестантство вярва в Божието [[триединство]] (Св. Троица), Сътворението от нищото (''Ex nihilo''), Божия образ у човека, Божествената и човешката природа на Христос, Девственото зачатие и [[Боговдъхновение|боговдъхновеността]] на [[Библия]]та.
Ред 37:
Въпреки че повечето ранни протестанти отхвърлили римокатолическата догма за транссубстанциацията (пресъществяването) или учението, че виното и хляба, които се използват в обреда, губят тяхната естествена същност, като се трансфомират в тялото и кръвта на Христос (вижте [[:Евхаристия]]), те нямали съгласие помежду си относно присъствието на Христос във или по време на причастието.
 
*Лутераните се придържат към възгледа за ''реалното присъствие'' или ''консубстанцияцията'' (въпреки, че някои лутерани не одобрили тази доктрина, [[Филип Меланхтон]] пръв използвал този термин с одобрението на [[Мартин Лутер]]). Този възглед казва, че Христовото тяло и кръв присъстват по свръхестествен начин "във„във, със и под"под“ осветените хляб и вино. Лутераните наблягат на Христовите думи "...това '''Е''' моето тяло...". Според лутеранските изповеди на вярата, обединението на вярващия с Христос става по време на освещаването, когато се изговорят Христовите думи, които са ни предадени от участника в тайнството. Лутеранското учение набляга на това, че осветеният хляб и вино '''СА''' истинските пребъдващи Тяло и Кръв на Христос, пред които трябва да се преклоним. В същото време лутераните наблягат също на общото духовно присъствие на Христос по време на [[Господна вечеря|Господната вечеря]].
 
*Реформираните църкви имат учение за Господната вечеря, обяснявано още от [[Калвин]] и [[Цвингли]]. Реформираните църкви, които стоят най-близко до Калвин като мнение, наблягат на ''реалното присъствие'' или ''тайнственото или святото присъствие'' на Христос, като казват, че тайнството е средство за даване на спасителна благодат, в която само избраният вярващ участва в Христос, но само във вид на хляб и вино, а не тяло и кръв. Последователите на Калвин и на Цвингли отричат, че Христос се разкрива на вярващите чрез елементите (кръвта и тялото) на тайнството, но потвърждават, че Христос се обединява с вярващия чрез вяра. По този начин Господната вечеря е едно външно и видимо средство. Между Цвингли и Калвин все пак има разлика в това отношение. Цвингли възприема тайнството като нещо символично, докато Калвин говори за реално присъствие на Христос по време на тайнството. Възгледът на Калвин се нарича "динамично„динамично присъствие"присъствие“.
 
*Протестантите, които имат опростен възглед на Цвингли, без да имат някакви по-особени богословски съображения, виждат Господната вечеря като символ на вярата на участниците, възпоменание на фактите на разпятието и възпоменание за тяхното единство като Тялото на Христос. Този възглед се нарича ''мемориализъм'').
 
*[[Англиканска църква|Англиканската църква]] или [[Епископална църква в САЩ|Епископалната църква в САЩ]] и някои други протестантски църкви с англикански произход разпознават присъствието на Христос в широк богословски спектър&nbsp;— – от чисто римокатолическия възглед, през лутеранския, до калвинистките възгледи. Но 28-ият и 29-ият член от 39-членната Англиканска изповед на вярата следват Аугсбургската изповед на вярата и учат, че Христовото тяло и кръв присъстват наистина в някакво духовно измерение.
 
В протестантското богословие хлябът е свързан с единението с Христос (и Христос го нарича "моето„моето тяло"тяло“) и аналогично църквата споделя своята идентичност с Него и е също наречена "Христовото„Христовото тяло"тяло“. В такъв смисъл различията по отношение на Господната вечеря в протестантството изглежда са само по отношение на характера на хляба и виното, но всъщност опират също и до природата на спасението и църквата и индиректно до природата на Христос.
 
== Ранен протестантизъм ==
Ред 57:
 
=== Реформираните църкви (калвинизъм и цвинглиянство) ===
Вторият клон, който възниква под влиянието на швейцарските реформатори Жан Калвин и Улрих Цвингли, са реформираните и презвитериански църкви. Калвин успява да направи подробно изложение на протестантската теология в своята книга "Институти„Институти на християнската религия"религия“, която започва като апологетична брошура на протестантството. Най-важната съставка на теологията на Калвин е доктрината за Божия суверенитет и предопределението. Според Калвин Бог е определил предварително кои хора ще приемат Исус Христос и ще се спасят. Това е Божи избор, който не почива върху заслуги, а върху Божията суверенна воля. Последователите на Калвин са наречени калвинисти. Доктрината за абсолютния Божий суверенитет изхожда още от ранната Църква Рим 9:16., където Св. ап. Павел утвърждава доктрината за абсолютната Божия воля. В Послание към Ефесяните 1:11- – 14 отново се подчертава ортодосксалната Библейска теза за предопределението като изява на Божия суверенитет. В Евангелие на Йоан Господ Исус директно изявява не само своята единосъщност с Отца, но и притежанието на своята вечна и света Църква, както и невъзможността тя да отпадне от Неговата защита и благодат&nbsp;— – кредо, което е застъпено в Уестминстърската Изповед на вярата и TULIP.(Perseverance of the saints-Пребъдване на Светиите).
 
''''''26. Но вие не вярвате, понеже не сте от Моите овци, както ви рекох.
Ред 67:
=== Анабаптизъм ===
Третият ранен клон, който се е противопоставял на католиците и на останалите протестанти, е [[анабаптизъм|анабаптизмът]]. Анабаптистите държали на идеята, че църквата е съставена от личности, които истински са преживели новорождение и обръщение към Исус Христос. Те се противопоставяли на идеята за съществуването на църквата като религиозна институция и държали много на личната връзка с Бога чрез Светия дух. Поради това те смятали, че човек трябва да бъде кръстен във вода, едва когато осъзнава вярата си и в това отношение те били най-радикалните. За съжаление, част от анабаптистите стигали до крайности и до фанатизъм.
 
Съвременните протестантски деноминации най-често заемат в богословско отношение и от трите ранни течения в протестантството.
 
== Деноминации, които произхождат от Реформацията ==
1. Последователи на Лутер - – [[лутеранство]]
 
2. Последователи на Калвин и Цвингли&nbsp;— – Реформираните и презвитериански църкви ([[калвинизъм]] и [[цвинглианство]])
1. Последователи на Лутер - [[лутеранство]]
 
3. Последователи на анабаптизма - – [[баптизъм|баптисти]], [[квакери]]
2. Последователи на Калвин и Цвингли&nbsp;— Реформираните и презвитериански църкви ([[калвинизъм]] и [[цвинглианство]])
 
4. Изповедания, произлезли от римокатолицизма и запазили някои от вярванията и практиките му – [[англиканска църква]]
3. Последователи на анабаптизма - [[баптизъм|баптисти]], [[квакери]]
 
45. Изповедания, произлезли от римокатолицизмаопит иза запазилиреформиране някоина отАнгликанската вярваниятацърква – и[[съборни практикитеили муконгрешански -църкви]], [[англиканскаметодисти]], църква[[уеслианство]]
 
6. Съвременни движения и църкви - – [[Църква на адвентистите от седмия ден|адвентисти]], църква на Назарянина ([[1908]] г.), [[:bg:Петдесятничество|петдесетници]] или петдесятно-харизматичното движение и др.
5. Изповедания, произлезли от опит за реформиране на Англиканската църква - [[съборни или конгрешански църкви]], [[методисти]], [[уеслианство]]
 
Лутеранството, реформираните църкви, конгрешанските църкви, методистките църкви и баптистките църкви са петте традиционни протестантски общности. (Английският термин е "mainline„mainline protestantism"protestantism“). Англиканската църква спада към отделна група, тъй като богословски тя стои между римокатолицизма и протестантството. Освен тези пет основни протестански деноминации (изповедания) съществуват множество други.
6. Съвременни движения и църкви - [[Църква на адвентистите от седмия ден|адвентисти]], църква на Назарянина ([[1908]] г.), [[:bg:Петдесятничество|петдесетници]] или петдесятно-харизматичното движение и др.
 
Лутеранството, реформираните църкви, конгрешанските църкви, методистките църкви и баптистките църкви са петте традиционни протестантски общности. (Английският термин е "mainline protestantism"). Англиканската църква спада към отделна група, тъй като богословски тя стои между римокатолицизма и протестантството. Освен тези пет основни протестански деноминации (изповедания) съществуват множество други.
 
Разбира се, горната класификация е условна и непълна, тъй като на практика повечето от протестантските деноминации заемат елементи от ученията както на Лутер, на Калвин, Цвингли и анабаптистите, така и от римокатолицизма и дори Източното православие. През вековете след Реформацията римокатолическото и протестантското богословие изпитват силно влияние помежду си, което довежда до надцърковен диалог между много богослови и църковни водачи. Освен това в една деноминация често се наблюдават различни фракции и тенденции.
Ред 89:
Протестантските общности са разпространени главно в Северна и Средна [[Европа]], [[Съединени американски щати|САЩ]], [[Южна Америка]], [[Африка]], [[Австралия]], части от Азия ([[Южна Корея]], [[Китай]]). В България са представени сравнително слабо (около 0,7% от българското население). Първата протестантска църква в България е Евангелската съборна (конгрешанска) църква в [[Банско]].
 
Протестантството не приема редица догми и канони на католицизма, тъй като счита, че те са в разрез с [[Библия]]та. От него и от православието протестантството се отличава главно с принципа за непосредствената връзка между Бог и човека и в принципа, че Библията е краен авторитет по всички въпроси на вярата. По инициатива на някои либерални протестантски църкви е създаден [[Световен съвет на църквите|Световният съвет на църквите]] - – организация, чиято теология влиза в конфликт с множество консервативни протестантски църкви, които отказват да членуват в нея. Съществуват обаче множество други християнски организации, които обединяват протестантите по цял свят. Една от студентските християнски организации, работеща в България, е Campus Crusade For Christ, регистрирана в България като "Агапе„Агапе-България"България“. Тази организация извършва благовестителска дейност с подкрепата най-вече на протестантските църкви, но е отворена за християнско служение заедно с православието и католицизма. Често хора от православно или католическо изповедание наричат протестантите "сектанти"„сектанти“, без да познават самото протестантство, тъй като считат изповеданието, към което принадлежат, за единствената истинска църква.
 
В протестантската мисъл всеки вярващ в Бог и в Господ [[Исус Христос]] човек и в боговдъхновеността на Библията, който наистина се е покаял за греховете си и е приел в сърцето си господството на Исус Христос, е християнин. В този смисъл християнството се счита не като религиозна принадлежност към едно изповедание, но като една лична и интимна връзка със Спасителя&nbsp;— – Господ Исус Христос. Горното определение за християнин определя и църквата като едно единство от вярващи в Исус Христос, наречено в Библията "Христовото„Христовото тяло"тяло“. В това отношение протестантството прави сериозно разграничение между видимата (административна единица) църква и невидимата (духовна единица) църква. Според това определение само истински повярвалите в Христос са част от невидимата църква. В този смисъл протестантството е инклузивно&nbsp;— – включва към "Христовото„Христовото тяло"тяло“ вярващи от всякакви християнски изповедания.
 
== Историческо развитие след Реформацията ==
Ред 97:
 
=== Пиетизъм (XVII в.) и методизъм (XVIII в.) ===
Германското пиетистко движение за духовно обновление на лутеранството и влиянието на пуританската реформация в [[Англия]] изиграват силно влияние върху [[Джон Уесли]] и [[Методизъм|методизма]], както и върху по-малки и нови групи&nbsp;— – религиозното общество на приятелите ("квакерите"„квакерите“) и Моравските братя в [[Германия]].
 
[[Пиетизъм|Пиетизмът]] е сериозно практикуване на духовен живот и социална ангажираност в противовес на доктринална центрираност. Пиетизмът набляга на религиозното преживяване на вярата. Някои от по-консервативните методисти основават "движението„движението на святостта" святостта“, което набляга на внезапно преживяване на освещение в практическия всекидневен живот.
 
=== Евангелизъм (XVIII в.) ===
В началото на [[XVIII век]] пиетизмът преживява няколко съживления в международен план (Първото и второто велики пробуждания). Те са в надденоминационен план и се наричат чисто и просто "евангелското„евангелското движение"движение“. Най-важните богословски аспекти са наблягането върху: индивидуалното обръщение към Христос, лично общуване с Бог и изучаване на Библията, публично практикувана нравственост (напр. аболиционизъм), отричане на формализма в поклонението и доктрината, по-голяма роля на миряните (включително и на жените), евангелизация и поучение, и коопериране по отношение на евангелизирането на надденоминационно ниво.
 
=== Адвентизъм (XIX в.) ===
Ред 108:
 
=== Петдесятничество (XX в.) ===
Петдесятничеството започва в САЩ в началото на XX век сред движението на святостта. Основното в п. става търсенето на свръхестествените действия на Светия дух от Новия завет, говоренето на непознати (ангелски) езици и идеята за "кръщение„кръщение в Светия дух"дух“. Също п. набляга върху небесното изцеление и чудесата. Под влияние на п. се създават стотици нови деноминации в САЩ. В резултат на п. възниква харизматичното движение с подобни аспекти, но действащо в рамките на съществуващите деноминации.
 
=== Модернизъм (XX в.) ===
Ред 117:
 
=== Неоортодоксализъм (XX в.) ===
Нефундаментално отхвърляне на либерализма, най-вече асоциирано с Карл Барт. Нарича се още "богословие„богословие на кризата"кризата“ и е силно повлияно от екзистенциалната философия. Н. възвръща донякъде вярата във важността на Библията, набляга на личното преживяване с Бога и често се бърка с нео-евангелизма.
 
=== Неоевангелизъм ===
От средата на XX век. Движението реагира на прекомерния фундаментализъм и лошите последствия от него. Набляга силно на авторитета на Библията, изкуството, кооперацията между църквите, християнската апологетика и неденоминационен подход в евангелизирането.
 
=== Палео-ортодоксалност ===
Това движение прилича на нео-евангелизма, но набляга върху ранно-църковния консенсус на неразделената църква от първи век. Обръща внимание на най-ранните изповеди на вярата и на най-ранните църковни събори като средства за правилно разбиране на Писанието. Това е крос-деноминационно движение с основен теолог Томас Оден (от методистки произход, Обединена Методистка църква).
 
=== Икуменизъм (XX в. - – XXI в.) ===
Движение за обединение на църквата. Започва през 1910 г. на мисионерската конференция в Единбург. Произходът му е нуждата от кооперация на мисионерското поле в Африка, Азия и Океания. От 1984 г. голямо влияние има Световният съвет на църквите. Съществуват икуменически обединения на регионални, национални и локални нива по целия свят. Една от изявите на движението е опитът за създаване на обединени църкви като Църквата на Южна Индия, Обединена църква на Христос (САЩ), Обединена църква на Канада, Обединяваща църква на Австралия. Съществува силно участие на Източно-православните църкви в икуменическото движение.
 
През 1999 г представители на Лутеранската световна федерация и Римокатолическата църква, подписват "Обединена„Обединена декларация за доктрината за оправданието"оправданието“ и с това разрешават конфликта върху доктрината за оправданието, който става основа на протестантската реформация, въпреки че някои консервативни лутерани не се съгласяват. На 18 юли 2006 г. делегати от Световната методистка конференция гласуват анонимно за приемането на Обединената декларация. [http://www.umc.org/site/c.gjJTJbMUIuE/b.1863123/k.FF49/World_Methodists_approve_further_ecumenical_dialogue.htm][http://www.catholicnews.com/data/stories/cns/0604186.htm]
 
== Основни богословски различия между протестанството, православието и католицизма ==
=== Първородният грях ===
Протестанството смята, че първородният грях е нанесъл трайна повреда на Божия образ у човека, което е довело до духовна смърт или отделяне от общение на човека и Бога. Поради това единствено Бог е инициаторът на човешкото изкупление и спасение и човек не може да се спаси чрез собствени усилия. Това мнение (sola fidae) на основателя на протестантството [[Мартин Лутер]], който първоначално е монах от [[Августинския орден]], е силно повлияно от учението на блажени [[Августин]].
 
=== Преданието ===
В протестантското богословие има място за литературата и богословието на църковните отци от цялата църковна история (включително източни и западни). Но протестанството прави твърдо разграничение между Библията като Свещено писание и богословите от историята като цяло. В този смисъл в протестантското богословие Библията не е част от преданието или преданието има статута единствено на богословско мнение. То подлежи на сравнение с Писанието и Св. Писание (Библията) има крайния авторитет. Поради това протестантското богословие разработва прецизни методи за изучаване и тълкувание на Библията. Решенията на църковните събори се възприемат от протестантството като богословски формулировки на вярата, които са свързани с конкретен исторически момент, но не като краен авторитет, т.е. отхвърля се тяхната боговдъхновеност.
 
=== Дева Мария ===
В протестантството се отдава почит на Мария като към майката на Иисус. Но се прави сериозна разлика между Иисус Христос, който е Син Божи и Мария. Протестанският вярващ смята, че единствено Иисус Христос е единственият посредник между Бог-Отец и хората. В това отношение, според протестантите, Мария и канонизираните от Православната или Римокатолическата църква светци са достойни примери за християнски живот, но не и посредници между Бог и човека. Молитвите трябва да бъдат отправяни единствено към триединния Бог ([[Света Троица|Св. Троица]]), но не и към смъртни и погрешими хора. Като аргумент в полза на това си становище протестантите посочват факта, че в [[Библия]]та не съществува нито една молитва, отправена към човек, било то починал или жив. Сам Иисус Христос дава пример на апостолите да се молят с „Отче наш...“<ref>В Евангелие от Матей 6:9- – 13 и Евангелие от Лука 11:2- – 4 (вж. [[Отче наш]]).</ref> и показва правилния начин на поклонение. В Библията не съществува молитва към Мария поради факта, че съществува фундаментално различие между битието на Бог и това на човека. Христос като въплътилия се Бог е осмислян като единствения посредник между Бог и човечеството.
 
=== Иконите ===
{{основна|Иконопочитание}}
Протестантството гледа на [[икона|иконите]] като на човешки опит за представяне на духовния свят, а не като на свещени предмети. Иконите отразяват мисленето на художника относно изобразяваната личност и тъй като би трябвало поклонението да се отправя единствено към Бог, а той е невидим, защото е Дух, иконата може да породи погрешна представа у вярващия. В този смисъл тя не може да се нарече идол, но би могла да породи погрешни богословски идеи у поклонника. В подкрепа на това становище протестантите посочват втората [[Десетте Божи заповеди|Божа заповед]] към евреите, в която се забранява създаването на [[кумир]]и и изображения на ''„онова, що е горе на небето, що е долу на земята, и що е във водата под земята“''<ref>Изход 20:4- – 6</ref>.
 
=== Тайнствата в църквата ===
В протестанството се практикуват две основни тайнства: [[кръщение]] и Господна вечеря (причастие, [[евхаристия]]), които се извеждат от Библията. Отделните протестантски общности практикуват и други тайнства. В протестантската мисъл значението на тайнство е практика, постановена от Новия завет от Господ Исус Христос и двете основни практики, постановени от Исус Христос са кръщението и Господната вечеря. Традиционните тайнства от римокатолицизма и православието се практикуват, но често те не се наричат тайнства. Например бракът, ръкополагането на служители, помазването с масло (миропомазване), изповед на греховете пред Бог или пред брат във вярата или пред цялата църква са обичайни практики в протестантските общности, но не се наричат тайнства поради факта, че в Св.Писание те не са описани по този начин. Затова е погрешно да се твърди, че протестантските общности зачитат само 2 тайнства. В този смисъл броя на тайнствата зависи много от дефиницията на термина "тайнство"„тайнство“.
 
=== Йерархията в църквата ===
Според протестантското богословие, разделянето между миряни и свещеници в църквата е условно. Реформаторската доктрина счита, че според Библията всеки вярващ християнин е свещеник на Бога. Тази идея прави църквата много по-динамична като общество, в което всеки вярващ има определена задача и служение. Прави се разлика между функция и длъжност. Функцията е дейността и призванието, което всеки отделен вярващ има, а длъжността по-скоро е административна с цел правилното функциониране на църквата.
 
Сред протестантските общности се различават три форми на църковно управление
 
*Епископална
 
Авторитетът при тази форма е в епископа. Има различни степени в епископството, различни нива. Авторитетът тук се фиксира върху службата на определен човек. Най-проста форма на е. има Методистката църква, където има едно ниво. Малко по-усложнено е управлението в Англиканската църква. Епископът има правото да ръкополага служители и свещеници. Той също има правото да поставя пастири&nbsp;— – на теория има пълна власт. Но на практика епископът често се консултира с местното събрание и тази форма на управление последно време върви към демократизация. Тя не е широко приета поради връзката и с римокатолицизма.
 
*Презвитерианска
 
Властта тук е в група от представителни лица. Ключовата длъжност е старейшината или презвитера. Решенията се взимат чрез свикване на съвет. На по-високо ниво чрез свикване на синод и на генерална асамблея. В духовенството тук има само едно ниво. По-високи нива като епископ не съществуват. Личностите в съветите се избират отдолу и носят титла председател, те не са епископи, нямат специална власт, не могат да ръкополагат. Властта принадлежи на избиращото тяло. Тук съществува съзнателно координиране между духовенство и мирянство. Реформираните и презвитериански църкви практикуват тази форма на управление.
 
*Съборна (Конгрегационалистка)