Хикариля: Разлика между версии

'''Хикариля апачите''' ({{Lang-en|Jicarilla}}), ({{Lang-es|Jicarilla}}) са една от 7^те основни групи на южните атабаски, които мигрират в Югозападасеверноамериканския Югозапад между 1300 г. и 1500 г. Пътят на миграцията им минава през северните централни равнини и подножието на [[Скалисти планини|Скалистите планини]]. Първоначално тези [[апачи]], заедно с [[липан апачитеапачи]]те се установяват в западна [[Небраска]], източно [[Колорадо]] и западен [[Канзас]]. В Югозапада пристигат по-късно от останалите апачи. Около 1300 г. хикариля и липан се разделят. Липан поемат на юг към [[Тексас]], а хикариля остават в [[Ню Мексико]], Колорадо, Канзас и северен Тексас. Територията в която се установяват хикариля е част от [[Големи равнини|Големите равнини]], която на запад включва платата на вътрешния басейн.

Мигрирайки на юг атабаската им култура малко по малко се променя. Хората започват да ловуват [[бизони]] след възприемането на коня[[кон]]я, но и влизат в контакт с другите местни групи, по-специално с [[народи пуебло|пуеблосите]].

Испанците са първите бели хора, които се срещат с тях. Те пишат, че хикариля водят живот с две ориентации. Едни са полууседнали земеделци, които живеят в ранчерии, а други са мигриращи ловци на бизони. Номадите следват стадата в равнините, след което се връщат през зимата в Ню Мексико, за да търгуват с пуеблосите в [[Пуебло Таос|Таос]], [[Пуебло Пекос|Пекос]] и [[Пуебло Пикури|Пикури]]. Постепенно културата им става смесица от елементи на три културни групи – пуеблосите, апачите и равнинните народи. Материалната им култура, военните походи и набезите навлизат от равнините. Контактуващите с пуеблосите в горната част на [[Рио Гранде]] въвеждат земеделските традиции и различни ритуали от тях. Основно жилище е характерната за всички апачи куполовидна колиба от преплетени клони покрита с кори, слама или кожи (в студеното време) Когато са в равнините използват типито[[типи]]то. Въвеждат коня през 17 век. Така, според културната ориентация племето е разделено на две основни групи – Олеро (грънчари) и лянеро (равнинци).

Подобно на останалите апачи социалната им организация се характеризира с разширеното семейство и матрилокалната позиция. Основна социална единица е семейството, включващо родители, техните неженени деца, женените дъщери и техните съпрузи и деца. Следващото по-голямо обединение е местната група, която се състои от няколко такива семейства и, които живеят и се трудят в една област. Няма формална политическа организация, но обществото им спазва йерархия, следвайки религиозните лидери, войните и „политиците“. Местните групи са слабо свързани помежду си. Племенната идентичност се основава главно на споделянето на обща територия, език и култура. Вождовете[[Вожд]]овете на групите се избират заради личните им качества и церемониални знания. Важните решения се взимат с консенсус.

'''Олеро''' – '''Саидинде''' – планински хора. Испанците ги наричат „олеро – грънчари“. Търговията с керамика и кошници е важна част от икономиката им. Живеят главно в поречието на река [[Чама (река)|Чама]] в Ню Мексико и Колорадо. Някои от тях се заселват в изоставени [[пуебло (постройка)|пуебла]].

# група източно от [[Пуебло Сан Хуан]]

# група на [[Ред Ривър]]

# група в южната част на [[Рио Вермехо]], до река [[Канейдиън]]

Лингвистично хикариля са свързани с апачите в [[Аризона]], но диалекта, митологията, легендите и ритуалите им наподобяват повече тези на навахите[[навахи]]те, отколкото на някои от групите на апачите.

Името хикариля идва от испански и означава „малки кошници“. Кошничарството[[Кошничарство]]то има дълбоки корени сред племето. То се отличава със специфичен дизайн и орнаментика. Производството на [[керамика]] не е толкова важно, заради номадския начин на живот. Изработват само керамични изделия подобни на тези на навахите за собствените им нужди.

Традиционната им родина се простира между четирите „свещени“ реки – Рио Гранде, [[Пекос]], [[арканзас (река)|Арканзас]] и Канейдиън. След 1730 г. настъпващите от север [[команчи]] ги принуждават да се изместят на запад и на юг. До идването на испанците и команчите племето живее почти мирно със съседите си. Воюват понякога с навахите и другите апачи, и са съюзници с [[юта (племе)|юта]] и пуеблосите. Идването на испанците и команчите води до значителни загуби за племето. Нападенията и болестите съкращават драстично числеността им и по-голямата част от земите им са отнети, и племето е принудено да търси спасение в планините и при приятелски племена. След идването на американците натискът върху хикариля става още по-голям, в следствие на което те стават изключително враждебни в усилията си да спасят останалите им земи. През 1860те1860^те племето избягва затварянето в [[индиански резерват|резервата]] [[Боске Редондо]]. До 1873 г. то е единственото племе без определена агенция. През 1883 г. са преместени в резервата Мескалеро. След години на войни, премествания и неизпълнени договори от страна на правителството, през 1887 г. за племето е създаден резерват в Ню Мексико. През 1907 г резерватът е разширен допълнително до днешните 3 532,8 кв. км. Постепенно хората се адаптират към новите условия и живот и започват да се занимават със [[земеделие]] и [[скотовъдство]]. Днес добивът на [[нефт]] и [[газ]], и дърводобива[[дърводобив]]а в резервата им носят на племето и неговите около 3 300 членове големи приходи.