Оракули в Древен Египет: Разлика между версии

 

Гадателските техники също така са разнообразни. Когато се поставя въпрос на божеството, докато то шества в ладията си, то „принуждавало“ носачите си да отстъпват назад или да избързват напред, за да обозначат неговите „да“ или „не“. Боговете-лечители изпращали на пациентите си сънища, в които им посочвали лечението; за улеснение на бога, [[Древен Египет, жреци|жреците]] пригаждали акустични тръби в статуите и им „давали назаем“ собствените си гласове при отговорите на зададените им от вярващите въпроси; те можели да се задават и писмено, чрез [[остракон]]и, на които също се отговаряло с да или не. И накрая пророчествата можели да бъдат предавани и от божествата, които в такъв случай обладавали тялото на даден човек, който изпадал в транс. От всички оракули, най-известният през късната епоха е този на [[Амон]] в оазиса [[Сиуа]], когото познаваме най-вече от гръцките автори и от посещенията там на [[Александър Велики]].

 

{{Древен Египет}}