Отваря главното меню

Промени

редакция без резюме
| сайт =
}}
'''„Свети Никола“''' е частично запазена средновековна византийска църква в град [[Мелник]], днес в [[Неврокопска епархия|Неврокопската епархия]] на [[Българска православна църква|Българската православна църква]], в миналото част от [[Мелнишка епархия]]. Датирана е към края на XII век и е изградена върху древно[[Храм на Бандида (Мелник)|тракийско светилище]] и базилика от V век. През средните векове църквата служи като катедрален храм на мелнишкия[[Мелнишка епископепархия|Мелнишката митрополия]]. До 1913 г., когато църквата е разрушена от стихийния пожар, опустошил град Мелник след изселването на гръцкото му население, интериорът на църквата е бил покрит с фрески и рядко изобразявани сцени, както и с поредица ктиторски надписи от XIII и ХIV век. След разрушаването на църквата, някои запазени стенописи са свалени от стените и са пренесени в Археологическия музей в София, където се пазят и в момента. Двете бронзови камбани, открити в развалините на църквата в началото на XXI век, са едни от най-старите в Европа.<ref name="ЕПК2 411">{{cite book |title= Енциклопедия „Пирински край“, том II |last= |first= |authorlink= |coauthors= |year=1999 |publisher= Редакция „Енциклопедия“ |location=Благоевград |isbn=954-90006-2-1 |pages= 411 |url= |accessdate=}}</ref>
 
== История ==
Според [[Богдан Филов]], посетил Мелник през лятото на 1915 година, църквата с олтара и без притвора е дълга 16,30 m и широка 13,30 m. Тя е разделена с два реда колони по три в ред. Стара постройка изглежда само олтарът. Дървените тавани и иконостасът са нови, а стените - наскоро измазани. Притворът и олтарът са покрити с [[фреска|фрескова живопис]]. На иконостаса са запазени две стари икони от XVII век.<ref>Богдан Филов. „Пътувания из Тракия, Родопите и Македония 1912 — 1916“. София, 1993, стр. 82-33.</ref>
 
Църквата има прилежаща камбанария, която е построена отделно и се намира северозападно от църквата. Двете бронзови камбани от църквата от се смятат за едни от най-старите в Европа<ref name="nikolov"/><ref name="dimkov">{{cite journal|last=Димков|first=Г.|coauthors=Ал. Алексиев, И. Симеонов, Т. Трифонов, К. Симеонов|year=2008|title=Акустични изследвания на исторически ценни български камбани|trans_title=Acoustic examinations of historically valuable Bulgarian bells|journal=Акустика|location=Варна, София|page=115|issn=1312-4897|url=http://www.math.bas.bg/bells/Publications/16.pdf|language=Bulgarian|archivedate=24 ноември 2010|archiveurl=http://www.webcitation.org/5uTXzqMy9}}</ref><ref name="objects">{{cite web|url=http://www.math.bas.bg/bells/object_printEng.php|title=Research and Identification of Valuable Bells of the Historic and Culture Heritage of Bulgaria and Development of Audio and Video Archive with Advanced Technologies: List of objects|last=Georgieva|first=Tsvetanka|publisher=Institute of Mathematics and Informatics of the Bulgarian Academy of Sciences|accessdate=13 март 2013|archivedate=24 ноември 2010|archiveurl=http://www.webcitation.org/5uTY2si4A}}</ref> и са открити от археолози в началото на векаXXI век.<ref name="ЕПК2 411"/>
 
Западно от притвора на храма, в пряка връзка с него и галерията е имало правоъгълна сграда, която е била епископски дом, а по-късно монашеска килия. На изток са руините на друга сграда - вероятно трапезария. Руини от други постройки има на север, запад и изток от църквата. Всички те са били оградени с каменен зид от изток.<ref name="ЕПК2 411"/>