Беломорско-балтийски канал: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Ред 1:
[[Файл:CanalWhite MerSea Canal Blanchemap.jpgpng|мини|ляво|ИзгражданеМаршрут на Беломорканал]]
[[Файл:WhiteCanal SeaMer Canal mapBlanche.pngjpg|мини|200п|МаршрутИзграждане на Беломорско-балтийския каналБеломорканал]]
[[Файл:Belomorkanal.png|мини|200п|Строители на Беломорканал]]
 
'''Беломорско-балтийският канал''' (съкратено '''Беломорканал''' и '''ББК'''; до 1961 г.: '''Беломорско-балтийски канал „Й. В. Сталин“'''), съкратено '''Беломорканал''' и '''ББК''', в Северозападна [[Русия]] съединява северното [[Бяло море (Русия)|Бяло море]] с [[Балтийско море]], открит на 2 август 1933 г. Трасирането на канала струва живота на повече от 12 000 затворници от лагерите [[ГУЛаг]].
 
Открит е на 2 август [[1933]] г. Считан е за гордост на Първата [[план]]ова петилетка (1929 - 1932) на [[СССР]], но не е включен в списъка на „Великите строежи на комунизма“.
По време на строителството му от общо 126 000 работници, около 12 000 души умират, според официални данни,<ref>Сталинские стройки ГУЛАГа.1930 – 53», Москва, 2005,</ref> а според американската изследователка [[Ан Апълбаум]] броят на смъртните случаи е 25 000.<ref>Anne Applebaum Gulag: A History (London: Penguin, 2003), p79</ref>
 
[[Канал]]ът е построен между 1931 и 1933 г. в рекордно кратки срокове по нареждане на [[Йосиф Сталин]] чрез принудителния труд на затворниците, които работят едновременно по 100 000 души, при нечовешки условия. Прокарването на канала струва живота на повече от 12 000 затворници от лагерите на [[ГУЛаг]] (от общо 126 000 работници) по данни от Русия<ref>Сталинские стройки ГУЛАГа.1930 – 53», Москва, 2005</ref>. Според американската изследователка [[Ан Апълбаум]] броят на смъртните случаи е 25 000<ref>Anne Applebaum Gulag: A History (London: Penguin, 2003), p. 79</ref>.
Трасето на [[канал]]а започва от Сорокския залив на Бяло море край гр. [[Беломорск]] (на [[финландски]]: ''Sorokka''), [[Република Карелия]], преминава през [[Онежко езеро|Онежкото]] и [[Ладожко езеро|Ладожкото езеро]] и достига до [[Фински залив|Финския залив]] на Балтийско море при [[Санкт Петербург]]. Общата дължина на канала е 227 километра. На него има 19 [[шлюз]]а. Счита се за гордост на [[Първа петилетка (СССР)|Първата петилетка]] (1929 – 1932) на [[СССР]], но не е включен в списъка на „Великите строежи на комунизма“.
 
ТрасетоОбщата дължина на канала е 227 километра. На него има 19 [[каналшлюз]]а. Трасето на канала започва от Сорокския залив на Бяло море край гр. [[Беломорск]] (на [[финландски]]: ''Sorokka''), [[Република Карелия]], преминава през [[Онежко езеро|Онежкото]] и [[Ладожко езеро|Ладожкото езеро]] и достига през [[Ленинградска област]] до [[Фински залив|Финския залив]] на Балтийско море при [[Санкт Петербург]]. Общата дължина на канала е 227 километра. На него има 19 [[шлюз]]а. Счита се за гордост на [[Първа петилетка (СССР)|Първата петилетка]] (1929 – 1932) на [[СССР]], но не е включен в списъка на „Великите строежи на комунизма“.
Каналът е построен между 1931 и 1933 г. в рекордно кратки срокове по нареждане на [[Йосиф Сталин]] чрез принудителния труд на затворниците, които работят едновременно по 100 000 души, при нечовешки условия.
 
На името на канала са наименувани съветските [[папироси]] „Беломорканал“.
 
== БележкиИзточници ==
<references />
 
Ред 19:
[[Категория:Канали в Русия]]
[[Категория:География на Република Карелия]]
[[Категория:География на Ленинградска област]]
[[Категория:Сгради и съоръжения в Санкт Петербург]]
[[Категория:Транспорт в Санкт Петербург]]