Константин Асен: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 36:
Отстраняването от престола и ослепяването на малолетния никейски император [[Йоан IV Дука Ласкарис]] от Михаил VIII Палеолог през 1261 г. изправя Константин Тих, бидейки сроден с Ирина Ласкарина, срещу Михаил VIII. През 1264 г. Константин участва в поход срещу [[византийци]]те заедно с 40-хилядна наемна [[Татари|татарска]] войска от [[Златната орда]], но сравнително успешният му завършек не подобрява българското положение в териториално и политическо отношение.
След смъртта на съпругата му Ирина през 1268 г. Константин се опитва да възстанови отношенията си с Михаил VIII Палеолог, като приема предложението му за брак с племенницата на [[василевс]]а – [[Мария Палеологина Кантакузина]]. Обещаната зестра за сключения през 1269 г. брачен съюз са временно изгубените от България Месемврия ([[Несебър]]) и Анхиало ([[Поморие]]), но нарушеното обещание от страна на василевса влошава отношенията между двамата. България влиза в съюз с краля на [[Сицилия]] [[Карл I Анжуйски|Карл (Шарл) I Анжуйски]], който подготвя поход срещу Михаил VIII с цел възстановяване на [[Латинска империя|Латинската империя]]. Михаил отвръща на удара, омъжвайки незаконната си дъщеря [[Ефросина Палеологина|Ефросина]] за хан [[Ногай]] от Златната орда, който през 1274 г. изпълнява поръчението на Михаил VIII и нахлува в България като византийски съюзник. Сключената от Михаил VIII [[уния]] с [[Рим]] на [[Втори Лионски събор|Втория Лионски събор]] допълнително изостря отношенията между България и Византия, тъй като българската царица и [[Евлогия Палеологина|майка ѝ]] са част от византийската аристокрация, противопоставяща се на унията с [[Римокатолическа църква|Римокатолическата църква]].
Последните години на своето управление Константин Тих Асен прекарва частично обездвижен след злощастно падане от коня си. Управляващата върхушка застава плътно зад царицата Мария Кантакузина, която коронясва своя син Михаил II Асен за съцар скоро след раждането му през 1272 г. Мария също така дирижира свалянето от власт и последвалото отравяне на видинския [[деспот]] Яков Светослав през 1276 г.
| |||