Александър Обретенов: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Добавяне на Категория:Членове на ЦК на БКП, ползвайки HotCat |
LordBumbury (беседа | приноси) м без интервал преди запетая |
||
Ред 30:
След [[Деветнадесетомайски преврат|Деветнадесетомайският преврат 1934]] архитект Обретенов е автор на архитектурното оформление на мемориалните стени с емайлирани табели, носещи имената на загиналите военни чинове от [[Първи пехотен софийски полк|Първи]] и [[Шести пехотен търновски полк|Шести]] пехотни полкове, известни като „Паметник на знайния воин“ или като „Войнишки паметник“ в двора на казармите на [[Първи пехотен софийски полк|Първи]] пехотен полк в [[София]], открити през октомври 1934 г. Това е единствената известна архитектурна творба на Обретенов. Тези мемориални стени са частично разрушени при [[Бомбардировки на България|бомбардировките през 1944]] и изцяло премахнати заради строителството на [[Национален дворец на културата|Народния дворец на културата „Людмила Живкова“ (НДК)]], оформлението на околното му пространство и издигането на [[1300 години България (София)|паметника „1300 години България“]].
От началото на 30-те години Обретенов се свързва тясно с [[Николай Хрелков]], със сътрудници на литературния комунистически печат, с прогресивни писатели и дейци на изкуството. От това врема са и първите му публикации, в които отстоява възгледа за ново прогресивно изкуство. Сътрудничи на списанията ''„Архитектура“'', ''„[[Хиперион (списание)|Хиперион]]“'', ''„Научна мисъл“'', ''„Брод“'', ''„РЛФ“'', ''„Асо“'', ''„ЛИК“'', на вестниците
Ал. Обретенов е по-голям брат на българския композитор, хоров диригент и общественик [[Светослав Обретенов]] (1909-1955).
| |||