Англо-саксонска Англия: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 1:
{{Шаблон:История на Англия}}
[[File:Britain peoples circa 600.png|thumb|250px|Различните кралства, оформили се по британските територии през 6 – 7 век.]]
'''Англо-саксонска Англия''' е [[Средновековие|ранносредновековна]] [[Англия]] от края на [[Римска Британия]] и създаването на англосаксонските кралства до [[Норманско нашествие|Норманското нашествие]] през [[1066]] г. [[5 век|5]] и [[6 век]] са известни като „''тъмните векове''“, а към края на [[8 век]] по териториите на Британия пристигат [[викинги]]те, което довежда до извършването на редица промени по тези територии. След нашествието на [[Уилям Завоевателя]] започва периодът на [[Кралство Англия]].
== История ==
=== Миграция и формиране на кралства (400 – 600) ===
[[Археология|Археологическите]] изследвания показват, че след изтеглянето на римляните започва
Според ''[[Англосаксонска хроника]]'' формирането на англосаксонски кралства става след като на различни места по английските брегове акостират групи от три до пет кораба с нашественици, които влизат в битка с местното след-римско население на острова и го завладяват<ref>Jones. ''The End of Roman Britain''. p. 71. – ''..the repetitious entries for invading ships in the Chronicle (three ships of Hengest and Horsa; three ships of Aella; five ships of Cerdic and Cynric; two ships of Port; three ships of Stuf and Wihtgar), drawn from preliterate traditions including bogus eponyms and duplications, might be considered a poetic convention.''</ref> Споровете за броя на англосаксонците продължават – дали това се били малки елитни отряди, които поемат управлението на страната, или пък е било масирано нашествие, погълнало завареното местно население, не е ясно.
Към 600 г. вече установен нов порядък на острова, като има кралства и васални кралства. В своята ''Historia Anglorum'', описваща обединението на английските монархии от това време средновековният историк
[[File:British kingdoms c 800.svg|thumb|220px|Англосаксонски и британски кралства към 800 г.]]
Четирите големи кралства през този период са:
* [[Източна Англия
* [[Мърсия
* [[Нортъмбрия
* [[Уесекс]]
а по-малки
* [[Есекс
* [[Кент
* [[Съсекс
=== Нашествие на викингите ===
Към края на [[8 век]] в земите на Британия започват да нахлуват нови колонизатори от Скандинавия – [[викинги]]те, основно датчани и норвежци. Целта им са основно църкви и манастири, считани за богата плячка. Например викингският набег на [[Линдисфарн]] през [[793]] г. предизвиква голяма тревога в целия християнски Запад и днес се приема като начало на [[Епоха на викингите|Епохата на викингите]]. През 860 – 70 г. отделните набези се сливат в мощно датско нахлуване и в рамките на десетина години всички англосаксонски кралства са покорени: Нортъмбрия през 867 г., Източна Англия през 869 г. и почти цяла Мърсия през 874 – 77 г. Оцелява само кралство Уесекс.<ref name="Monarchy51">Starkey,''Monarchy'', Chapter 6: Vikings</ref>
През март 878 г. неговият крал [[Алфред Велики]] построява крепостта [[Athelney]], скрита дълбоко в блатата на Съмърсет. През май същата година той събира армия сред населението на Съмърсет, Уилтшър и Хампшър, побеждавайки викингите в битката при Едингтън. Сключен е мирен договор, според който кралство Есекс контролира част от Мидландс и целия юг (с изключение на Корнуол, който се държи от [[брити]]те), а датчаните държат Източна Англия и целия север. Крал Алфред предприема мерки по укрепване на отбраната на кралството, като създава флот, реорганизира армията и изгражда система от фортификации (burhs) предимно като използва старите римски градове и подсилва техните съществуващи защитни стени. Освен това ремонтира църквите, извиква учени от чужбина, основава училища за синовете на благородниците, поставя началото на ''Англосаксонска хроника'', а самият той започва да превежда книги от латински, включително „Църковна история на народа на англите“ (лат. Historia ecclesiastica gentis Anglorum) на [[Беда Достопочтени]].
Наследниците на Алфред продължават неговата политика на ограмотяване и благодарение на това 10 век е нещо като златен век. Не закъсняват и победите над викингите: през 913 г. е възвърнато владението над кралство Есекс, а по-късно е анексирана Нортъмбрия и подчинен Уелс. Дори датчаните в Ирландия имат респект към английските крале. През 973 г. правнукът на Алфред Едгар (Edgar the Peaceful) е коронясан в Бат като „крал на Англия и император на Британия“.<ref>Starkey,''Monarchy,'' p. 74</ref> На сечените по същото време монети има надпис EADGAR REX ANGLORUM („Едгар, крал на англичаните“). Отзвуци от ритуалите и думите на тази коронация са се запазили през вековете чак до последната коронация на кралица [[Елизабет II]], макар и на английски, а не на латински.<ref>Starkey, ''Monarchy'', p. 76</ref> По времето на крал [[Етелред II]] и сина му [[Едмънд II]] обаче настъпва упадък и страната попада за известен период (1016 – 1042 г.) под властта на датчаните, нахлули начело с [[Кнут Велики]].▼
▲Наследниците на Алфред продължават неговата политика на ограмотяване и благодарение на това 10 век
По тази причина предпоследният англоскасонски крал [[Едуард Изповедник]] расте и се възпитава до зряла възраст а и доста след това в [[херцогство Нормандия]], родината на майка му<ref>{{cite book | last = Halliday | first = F.E. | year = 1989 | title = England: A concise history | publisher = Thames and Hudson |page = 36| isbn = 0-500-27182-8 | lang = en}}</ref>. Възкачва се на трона през 1042 г. и управлява до началото на 1066 г. Той е набожен и благочестив и основава [[Уестминстърското абатство]], за да разполага с божи храм по-близо до новопостроения [[Уестминстърски дворец]]. В същото време графът на Есекс [[Харолд Годуинсън]], брат на жена му, е централната фигура на съпротивата срещу норманското влияние. На 4 януари 1066 г. от смъртното си легло Едуард посочва към зет си Харолд и той е коронясан още на следващия ден в Уестминстърското абатство. Според някои историци приживе Едуард е обещал английската корона на братовчед си ([[Херцогство Нормандия|херцога на Нормандия]] Гийом II (Уилям) (по-късно крал на Англия под името [[Уилям I Завоевателя]]), най-силният феодал по това време във Франция. Щом научава за английската коронация, Уилям започва да събира войска, оръжия, коне и да строи кораби за нахлуване в Англосаксонското кралство, а папата благословя претенциите му. През есента англосаксонската армия очаква нашествието на норманите на южния бряг, но от северната част на страната изведнъж нахлува още един претендент за короната на Англия – крал [[Харалд Хардрада]] с норвежките викинги. Раздвоен дали да пази южната граница или да се бие с викингите, крал Харолд избира врага, който вече е нахлул на острова. Англичаните прекосяват цялата страна и в [[Битка при Стамфорд Бридж|битката при Стамфорд Бридж]] неорганизираните викинги са разбити от англичаните, а крал Хадрада пада убит.▼
▲По тази причина предпоследният англоскасонски крал [[Едуард Изповедник]] расте и се възпитава до зряла възраст,
Веднага след като научава за английската коронация, Уилям започва да събира войска, оръжия, коне и да строи кораби за нахлуване в Англосаксонското кралство, а папата благословя претенциите му. През есента англосаксонската армия очаква нашествието на норманите на южния бряг, но от северната част на страната изведнъж нахлува още един претендент за короната на Англия – крал [[Харалд Хардрада]] с норвежките викинги. Раздвоен дали да пази южната граница или да се бие с викингите, крал Харолд избира врага, който вече е нахлул на острова. Англичаните прекосяват цялата страна и в [[Битка при Стамфорд Бридж|битката при Стамфорд Бридж]] неорганизираните викинги са разбити от англичаните, а крал Хадрада пада убит.
== Източници ==
| |||