Отваря главното меню

Промени

В Мариово от 1906 година действа четата на гъркомана и ренегат от ВМОРО [[Стоян Цицов]] (Стефу Цицу или капетан Цицо). [[Константинос Гутас]] (капетан Гуда) идва с чета в района, за да го подпомогне, но е унищожен от Мариовската чета на ВМОРО през 1907 година<ref>Балевски, Васил. Спомени на двама четници на ВМОРО 1904 – 1908, „Акшеана 2007“, София, 2008, стр.34, 54 – 56.</ref>. В областта действат още [[Василиос Папас]] (Врондос) [[Георгиос Кондилис]] (Занкас), [[Филолаос Пихеон]] (Филотас) [[Димитриос Папавиерос]] (Гурас) и [[Емануил Кацигарис]]<ref name="Gounaris" />.
 
През новата година Апостол Петков прави неуспешен опит да изгони андартите от Ениджевардарското езеро. При ответната атака андартите са отблъснати с чувствителни загуби в убити и ранени. Гърците предприемат нови атаки, в селата [[Бозец]] и на [[12 март]] 1907 година [[Куфалово|Горно Куфалово]] са убити няколко души и са изгорени къщи от капитан Никифорос<ref name="Gounaris" />. В отговор десетарядесетарят Васил Стоянов от четата на Апостол Петков напада гъркоманското село [[Рамна (Дем Гумендже)|Рамна]], убива десетима деятели на гръцките комитети и подпалва няколко къщи. Дребните сражения продължават в околностите на езерото.
 
През пролетта Халми[[Хилми паша]] е в края на подготовката за настъпление срещу Ениджевардарското езеро. В средата на пролетта околните села и части от крайбрежието са окупирани от турски аскери, докарват се артилерия и лодки с метално дъно. За нападението се подготвят и кавалерийски части. На съвещание на Апостол Петков и десетарите му е решено Апостол да напусне езерото, а четниците му да продължат борбата. След преразпределение 60-те четници се разделят на три крила: [[Въндо Гьошев]] заема лявото крило откъм село [[Карайотица]]; [[Стоян Хаджиев]] – центъра „Кочуфка“ с 16 четници; [[Тома Дураков]] и [[Христо Кърлев]] – Беляла<ref>Николов, Борис. ВМОРО – псевдоними и шифри 1893 – 1934, Звезди, 1999, стр.15</ref>. След неколко дневни боеве са убити Христо Кърлев, четниците му и Гоце Самарджията от Енидже Вардар. Другите успешно се изтеглят в Паяк планина и при село Крива се събират с Апостол Петков.
 
След оттеглянето на българските четници от блатото гръцките андартски чети се саморазпускат. Капитан Никифорос напуска блатото още през април, като го наследява капитан Никифорос II ([[Георгиос Пападопулос (андарт)|Георгиос Пападопулос]], офицер от запаса). Последва го главнокомандващият на всички андартски сили в „Блатото“ – капитан Калас (жандармерийският капитан К. Сарос) и повечето четнически капитани. ТурскияТурският аскер превзема без бой гръцките укрепени колиби като така приключва борбата за Ениджевардарското езеро. Воденската чета на ВМОРО разбива андартската чета на Телос Аграс. От всички заловени само Телос Аграс и куриера му Антонис Мингас са обесени между селата Владово и Техово на 7 юли 1907, а другите са освободени.
 
В Източна Македония пропагандата търпи отслабване, вследствие на отстраняването на драмския митрополит [[Хрисостом Калафатис|Хрисостом]] и гръцкия вицеконсул в [[Кавала]], забраната на серския митрополит [[Григорий VII Константинополски|Григориос]] и консула [[Антониос Сахтурис]] да напускат града и ареста на гръцкия офицер [[Димитриос Вардис]]. На 14 юли 1907 година четата на [[Андреас Макулис]] е унищожена край [[Довища]], а тази на [[Панде Атанасов]] е разбита през август в Струмишко<ref name="Gounaris" />.
524

редакции