Отваря главното меню

Промени

м
редакция без резюме
Главно след клането в Загоричани върху гръцките чети и турските власти се оказва дипломатически натиск и антибългарските прояви привидно намаляват. Гръцкият комитет организират предимно местни гъркомани за борба с българите.
 
В Битолския санджак гръцките андарти продължават да атакуват българските селища. Езерец е два пъти атакуван – на [[9 януари]] и на [[28 май]] – като и двата пъти андартите са разбити и прогонени с ценатa на няколко жертви. На [[7 май]] гръцките андарти капетани [[Андонис Влахакис|Лицас]] и [[Леонидас Петропулакис]] загиват при нападение над [[Осничани]], а по-късно пристигналата турска войска убива още 26 мaкедономaсиандарти и пленява петима. На [[20 юни]] вън от селото андартите отмъщават с убийството на петима селяни. След поредното поражение Германос Каравангелис ангажира срещу месечно заплащане турци и албанци, които системно да убиват българи. Други пострадали села са [[Головраде|Лувраде]], [[Старичани]], [[Марчища]], [[Гръче]], Осничани, [[Стенско (дем Нестрам)|Стенско]], [[Нестиме]], [[Добролища]], [[Изглибе]], [[Галища]], [[Долени (дем Хрупища)|Долени]], [[Хрупища]], [[Олища]], [[Куманичево (дем Костур)|Куманичево]], [[Кондороби]] и [[Бобища]].
[[File:Pavel-Kirov.jpg|мини|250п|[[Павел Киров]].]]
В Корещата са регистрирани значително по-малко нападения от предходните години. На [[15 октомври]] Бабчор е атакуван от андартите, но атаката е отблъсната, а след месец гърците обесват две българки в отговор. През ноември четите на Пандо Кляшев и Митре Влаха унищожават [[Димитър Далипо]] (Далипис) от [[Габреш (дем Костур)|Габреш]] и Павел Киров, след което Желево престава да бъде андартски пункт. През май-юли в сражение с чети на ВМОРО и турски аскери са разбити още четите на Павлос Гипарис, [[Георгиос Воланис]], [[Георгиос Канелопулос]] и [[Георгиос Цондос]]<ref name="Gounaris" />.
Андартите сами се определят като „Македономахи“ или „Македонски бойци“ ({{lang-el|Μακεδονομάχοι)}} и основно са описани в книгите на гръцката писателка [[Пинелопи Делта]] „[[В тайните на блатото]]“, „Македонската борба“ на Германос Каравангелис. Идеологията на самите македономахи е основана на трудовете на Йон Драгумис, описани в книгата „Кръв на мъченици и герои“ (Mαρτύρων καί Hρώων αίμα) и на „Общи указания за македонските чети от Висшия съвет на Македонския комитет“ на Димитриос Калапотакис. Всички те се отличават с открито насаждана омраза към българите.
 
Самият Йон Драгумис търси реванш за противопоставянето на българи и гърци още от Средновековиетосредновековието. Призовава андартите да следват примера на [[Василий II Българоубиец]] и да гонят и убиват всички българи. Поради невъзможност на новосъздадените гръцки комитети да водят борба срещу българските революционери, неин естествен съюзник се явява турската власт и армия. Проводник на тези идеи е Германос Каравангелис, който смята, че съюзът с турците ще е само временен, докато окончателно се смажат българите. Павлос Мелас смята за основна цел предотвратяването на избухване на ново българско въстание в Македония, което безспорно би доказало българския характер на областта. Кореспондира с турските каймаками и ги уверява, че борбата на андартите е насочена единствено към българите. Същевременно андартските чети няма да дават сражения на турските аскери и винаги ще се оттеглят или предават.
 
Главният османски инспектор Хилми паша пише: {{цитат|... деянията на гръцките чети, ако и да са противозаконни и да подлежат и на наказания, но понеже тия чети се сражават само с български чети, а когато се срещнат с редовната войска се предават без да употребяват оръжие – тяхното съдене бе предоставено на обикновени съдии<ref>Документи на Балканската история, София, 1942 г., т.4, доклад 447 и 25, цитирано по: Благой Петров, „Наранената земя“, Алкор, Бургас, 1995.</ref>.}}