Свързващо вещество (портландцимент) – класификацията и техническите изисквания към портландцимента са разгледани в БДС EN 197 – 1. В зависимост от якостта на натиск циментите се разделят на класове – 32.5, 42.5, и 52.5, като числото показва якостта на натиск на цимента, на възраст 28 дни, определена по БДС EN 196 – 1. Според темповете на нарастване на якостта на [[натиск]] на портланцимента се различават два типа цименти – нормалновтвърдяващи – означават се с „N“ и бързовтвърдяващи – с „R“. В зависимост от състава им различаваме чисти клинкерни цименти, означават се с CEM I и цименти с минерални добавки CEM II (А или В). При CEM I съдържанието на портланциментов клинкер в състава на цимента е не по-малко от 95%, при CEM II A – от 80 до 95 %, а при CEM II B – от 65 до 80%. Минерални добавки са фино смлени неорганични материали – гранулирана доменна [[шлака]], пепели от ТЕЦ, млян [[варовик]], естествени пуцолани, микросилициев [[прах]], печени глинести шисти. Най-често вида на цимента се избира в зависимост от условията на работа на строителната конструкция, за която е предназначен.
