Битка при Сетина: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м без интервал преди запетая
Ред 10:
По същото време управителят на Перник и областта около [[София|Сердика]] Кракра събира войски и в съгласие с Иван Владислав подготвя удар срещу византийците в Североизточна България, която е под византийска власт от 1000/1001 г. Известéн за преговорите на Кракра с [[печенеги]]те, Василий II е разтревожен за дунавската граница и предприема отстъпление от Костур. Българското контранастъпление в Подунавието не се осъществява, поради отказа на печенегите да го подкрепят. Научавайки за това, византийският император отново навлиза в териториите, контролирани от българите. Крепостта [[Сетина]], разположена между [[Острово (дем Воден)|Острово]] и Битоля южно от завоя на [[Църна|Черна]], е превзета.<ref name="zlat725"/><ref name="GIBI289"/>
 
Цар Иван Владислав се разполага с войските си близо до византийския лагер. За да го отблъсне, Василий II изпраща срещу него военачалника Константин Диоген със силни отряди. Диогеновите войски попадат в клопка, устроена от българите, и са силно притиснати. Опасявайки се от разгром на своя военачалник, 60-годишният император повежда лично останалите си войски към полесражението. Българите разбират за това и отстъпват, преследвани от Константин Диоген. Според византийския летописец [[Йоан Скилица]] битката завършва с тежко поражение на българите, които дават много убити и двеста пленници<ref name="zlat725"/>.<ref name="GIBI289"/><ref>Runciman, S., A history of the First Bulgarian Empire, , London 1930, [http://www.promacedonia.org/en/sr/sr_3_3.htm pp. 247-248] (25.1.2008)</ref>
 
== Следващи събития ==