Благоево (област Разград): Разлика между версии

Беше към края на месец юни, един ден реших, че ще се престоря на глухо-ням, ще премина турския кордон и тръгнах по пътя за селото Къзълъ-Мурад, бех облечен с турски гащи и аба, с пискюлия фес на главата; по пътя никакви пречки, ама като достигнах турския кордон в местността “Бозалъците”, близо до с. Къзълъ-Мурад, там аскера ме задържа и запитва за името ми и къде отивам , аз нали съм глух и ням, преструвам се че не зная какво ме питат, биха ме и отведоха при един турски офицер, казаха му че съм глух и ням, той ме запита къде отивам и като не получи отговор одари ми две плесници и каза на войниците си: пуснете го да върви, казаците са на отсрещния баир те ще го убият. Те ме заведоха до кордона двамина но ме удариха в гърба с прикладите на пушките си, теглиха ми по една псувня и ме освободиха. Слизам в местността … , поех пътя км селото, видях на върха човек на кон, казвам си той е казак, скрих феса в пазва и тичешком отивам при него, започнах да се кръстя и чета молитвата “Отче наш”. Конника беше с червени гащи, мондир от синьо сукно, с пушка, сабля и пика. Запита ма “Булгар?” аз кимнах с глава потвърдително. Той ми посочи ловният стремен на седлото, улових се за него и тръгна галоп към село Казъл Мурад, гдето заварихме около 20 конника войници водени от басарабица Капитан Стефан Попов, той ме разпита подробно и заведоха при частта им до с.Кара Хасан кьой /сего Зараево/, ам ме разпитаха отново и още същата вечер двама войника през нощта ме закараха в Попкьой, при щаба на артилерийския генерал [[Александър Баранов|Баранов]] и на следната сутрин бидох наново разпитан и поставен под стража. На третия ден дойде опаченския поп Никола Писарев, удостовери самоличността ми и бидох освободен. След една седмица башибузуците и черкезите запалиха и унищожиха цялото село Къзъл Мурад, което броеше повече от 800 домакинства и изклаха приблизително около 300 души...