Димитър Македонски (Скребатно): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
BotNinja (беседа | приноси)
м форматиране: 13x параметри
Редакция без резюме
Ред 31:
Поддържа връзки със [[Стефан Веркович]] и му дава историко-географско описание на Неврокопско, което в 1889 година Веркович публикува в „[[Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи]]“.<ref>Верковиќ, Стефан. Македонски народни умотворби, Книга Петта, подготвил и редактирал Кирил Пенушлиски, Македонска книга, Скопjе, 1985, с. 22.</ref>
 
От 1867 до 1869 година преподава в [[Устово]], където организира читалище и библиотека, но е подложен на силен натиск от гръцкия митрополит [[Иларион Ксантийски и Перитеорийски]] и от властите, подозиращи го в революционна дейност, поради което се мести да работи като учител в [[София]], където е помощник на главния учител [[Венелин Груев]]. В 1871 година отваря мъжко училище във [[Воден]], след което заминава за [[Кюстендил]], където е главен учител до 1874 година. Същевременно в 1872 г. Димитър Македонски е сред основателите и пръв председател на революционния комитет в града. По-късно е сред основателите и на [[Крива паланка|кривопаланечкия]] революционен комитет в [[Осоговски манастир|Осоговския манастир]]. След Освобождението през 1878 година работи като завеждащ канцеларията на руския губернатор на [[София]] - граф [[Пьотър Алабин]], а след това е и кмет на град [[София]] от 2 август до 29 декември 1878 година. Следват няколко години като председател на Софийския окръжен съд, след което заема поста секретар на Върховната Сметна палата.
 
[[File:Dimitar Makedonski Ustovo Plaque.jpg|мини|250п|Паметна плоча в [[Устово]]]]
 
Следват няколко години като председател на Софийския окръжен съд, след което Димитър Македонски заема поста секретар на Върховната Сметна палата.
 
Македонски е измежду главните ръководители на софийската организация на [[Върховен македоно-одрински комитет|Върховния македоно-одрински комитет]], и даже стига до конфликт с княз [[Фердинанд I|Фердинанд]], поради несъгласието му с подтикванията на двореца да се изпращат малки въоръжени чети в Македония (1902 г.), които не постигат друго, освен влошаването на положението на българите в тези територии. Заради отказа му да изпълнява исканията на княза, и заради открито изразеното си възмущение от политиката на двореца, княз Фердинанд го уволнява от държавна работа.