Люнет (архитектура): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м без right/дясно в картинки (x3) |
|||
Ред 28:
Използването на люнета датира от ранните цивилизации и въпреки че има примери и в много други култури, дизайнът често се свързва с класическата римска архитектура. Люнетите се използват главно при архитектурата на [[Ренесанс]]а ([[Сикстинската капела]] в [[Рим]]) и [[барок]]а (Църква на Светия Дух в [[Мюнхен]], Катедралата във [[Фрайзинг]], Катедралата в [[Регенсбург]]). Ранен пример за употребата на люнет е [[Базилика на Максенций и Константин|базиликата Максенций в Рим]] от 310-313 година, където той е поставен в горната част на [[наос]]а.<ref name="Geek"/>
Църквата на [[йезуити]]те в Рим, строена от 1568 до 1584 година, която представлява прототип за много барокови църкви, разполага с няколко люнета в свода на [[неф]]а.<ref name="Brit"/> Използването на този архитектурен елемент достига кулминацията на популярността си при [[
В [[България]] също има примери на люнети, както в сгради от нашето съвремие, така и при древни [[Археология|археологически]] находки. В централната камера на [[Свещарската гробница]] е направен плътен люнет, който завършва стената над гробните легла. На стенопис в него е разработена композиция, развиваща темата за обожествяването на владетеля. В центъра е изобразена Великата богиня, която поднася на владетеля, представен като конник, златния венец на безсмъртието.<ref name="Свещ">{{икона|bg}} [http://portal.ihist.bas.bg/bg_BG/objects/69-свещарска-гробница.html България, историческа памет и национална идентичност/Свещарска гробница]</ref>
| |||