Набуко (газопровод): Разлика между версии

 

Това е модификация на оригиналния проект за тръбопровода „Набуко“, който е трябвало да преминава от Ерзурум в Турция до Баумгартен ан дер Март в Австрия. Целта на газопровода „Набуко“ е да диверсифицира доставчиците на природен газ и маршрутите за доставка за Европа, като по този начин намали зависимостта на континента от руските енергийни доставки. Първоначалният проект е подкрепен от няколко страни членки на [[ЕС]], както и от [[САЩ]], и се разглежда като конкурент на проекта „Южен поток“. Главният доставчик се очакваше да бъде Ирак, с потенциални доставки от [[Азербайджан]], [[Туркменистан]] и [[Египет]].<ref>Nabucco venture sees Iraq as top supplier</ref> Основните доставки за „Набуко-Запад“ ще се осъществяват от находището „Шах Дениз“ чрез планувания Трансанадолски газопровод.

 

Газопроводът ще бъде с обща дължина 1329 км<ref name=bbc1>{{cite news | url = http://news.bbc.co.uk/2/hi/business/5121394.stm | title = Nabucco gas pipeline is approved | publisher = BBC News |date = [[27 юни]] [[2006]] | accessdate = 2007-11-10}}</ref>. Предвиденият годишен капацитет е 10 до 23 млрд. кубически метра газ. След стартирането на алтернативния руски проект [[Южен поток]] се очаква бързо развитие и по този мегапроект.

 

 

През февруари 2008 в дружеството влиза и компанията [[RWE]] ([[Германия]]), която също получава равен дял в проекта, за сметка на дяловете на останалите участници.<ref name="Набуко">[http://pazari.dnevnik.bg/show/455617/ Търговци от 7 страни вече са заявили желание да ползват газопровода]</ref> През същото време френската компания [[Gaz de France]] получава отказ за включване в проекта, въпреки заявеното желание, а Газпром и [[OMV]] договарят смесено дружество с по 50% участие, което ще управлява газовия разпределителен център в Баумгартен ([[Австрия]]). През април 2013 г. RWE продаде своя дял от проекта „Набуко Запад” на OMV<ref name="rweomv">[http://www.monitor.bg/article?id=380941 RWE продаде дела си в „Набуко” на OMV, в. Монитор, 15 април 2013 г.]</ref>. През май 2013 бе обявено, че френският гигант GDF Suez ще се присъедини към акционерите в проекта<ref name="gdfsuez">[http://www.vesti.bg/index.phtml?tid=40&oid=5802951 Нов партньор в „Набуко Запад” – френската GDF Suez, Vesti.bg, 28 май 2013 г.]</ref>.

В края на месец юни 2013 г. консорциумът „Шах Дениз 2” ще обяви предпочитаното трасе за износ на природен газ и транспортирането му до Централна Европа<ref name="decision">[http://www.politika.bg/article?id=32234 Шах Дениз избира между „Набуко” и ТАП, в. Политика, 24 май 2013 г.]</ref>.

 

 

==Мотивация==

 

[[Югоизточна Европа]] е важна, тъй като много региони са силно зависими от вноса на руски газ. Набуко има за цел да разнообрази доставките на газ, за да увеличи конкуренцията и сигурността. Симон Пирани, старши научен сътрудник от Оксфордския Университет за Енергийни Изследвания, представя на делегатите на Украинския енергиен форум през 2013 г. списък с цени от руския вестник „Известия“: „Това, което те показват, са цените, по които се закупува руският газ в различните европейски страни и това показва нещо много просто. Ако сте част от Източна Европа и сте силно зависими от руския газ, вие плащате повече от $500/TCM; ако сте в Обединеното кралство, където имаме почти пълно господство над този вид пазар, плащате $300, или $370 + в Германия, което е някъде посредата.“<ref> [http://www.naturalgaseurope.com/eastern-europe-gas-import-dependence- "Eastern Europe: Import Dependence, Higher Prices"], Naturalgaseurope.com, 2 April 2013.</ref>

Междуправителственото споразумение между Турция, Румъния, България, Унгария и Австрия е подписано от петте премиера на 13 юли 2009 г. в Анкара.<ref> [http://news.bbc.co.uk/2/hi/business/8147053.stm "Europe gas pipeline deal agreed"], BBC News, 13 July 2009.</ref> По време на церемонията ЕС е представян от председателя Жозе Мануел Барозу и комисаря по енергетиката Андрис Пиебалгс, а САЩ са представени от специалния пратеник по Евроазиатската енергетика Ричард Морнингстар и от почетния член на Сенатския комитет на САЩ по външни отношения, сенатор Ричард Лугър.<ref> [http://www.turkishpress.com/news.asp?id=346171 "Nabucco Summits Begins"], Turkish Press, 13 July 2009.</ref> <ref> Kelly, Ian, [http://www.state.gov/r/pa/prs/ps/2009/july/125968.htm "Signing Ceremony for the Intergovernmental Agreement on the Nabucco Pipeline"], U.S. Department of State, 13 July 2009.</ref> Унгария ратифицира споразумението на 20 октомври 2009 г.<ref> Koranyi, Balazs, [http://uk.reuters.com/article/2009/10/20/nabucco-hungary-idUKLK850120091020 "Hungary Parliament ratifies Nabucco pipeline deal"], Reuters, 20 October 2009.</ref>, а България - на 3 февруари 2010 г.<ref> Tsolova, Tsvetelia, [http://uk.reuters.com/article/2010/02/03/nabucco-bulgaria-idUKLDE6120J220100203 "Bulgaria parliament ratifies Nabucco gas project"], Reuters, 3 February 2010.</ref> Румъния ратифицира споразумението на 16 февруари 2010 г. Турция е последната страна, която го ратифицира на 4 март 2010 г.<ref> Senerdem, Melis [http://uk.reuters.com/article/2010/03/05/nabucco-rwe-supplies-idUKLDE6241WB20100305?sp=true "Turkmen gas deal for Nabucco seen in months-RWE exec"], Reuters, 5 March 2009.</ref> <ref> Badalova, A., [http://en.trend.az/capital/energy/1649703.html "RWE: Ratifying Nabucco agreement by Turkey gives Azerbaijan and Turkmenistan basis for conclusion of gas contracts"], Trend News Agency, 5 March 2009.</ref>

 

 

 

== Източници ==

<references />

 

== Вижте също ==

 

[[Категория:Газопроводи]]

[[Категория:Газопроводи в Турция]]

[[Категория:Газопроводи в България]]

[[Категория:Транспорт в Румъния]]