Маргарит Минков: Разлика между версии

Маргарит Минков е роден на 11 май 1947 г. в Плевен. Детството му преминава в махалата при "Китайската стена". Изключван е от училище. Вуйчо му е военен лекар и полиглот, осъден и убит от [[Народен съд|Народения съд]]. Маргарит Минков е смятан от комунистическата власт за неблагонадежден. За кратък период той учи в духовна семинария, но я напуска по собствено решение. Няма висше образование. Самообразова се в областта на философията, музиката, световната литература, физиката.

Минков написва за децата ''"Приказки с шапки"'', ''"Две ръчички - десет пръста"'', ''"Чудеса, чудеса"'' (наградена от Комитета за култура и Министерството на образованието), ''"Приказки за разказване"'', ''"Звездна притча Рождество"'', както и пиеси, филмови новели и мюзикъли. Печели второ място в конкурса за оригинална авторска приказка "[[Ханс Кристиан Андерсен]]", организиран от [[БНТ]], а по-късно печелии трето място в конкурс във [[Варна]] с пиесата ''"Големият бал на шахматните фигури"'' (1979). Печели втораВтора награда печели в конкурс за написване на историческа пиеса във връзка с 1300-годишнината от създаването на българската държава с пиесата ''"Книга на царете"'' (1980).

КонкурситеУспехите в конкурсите за драми подтикват Маргарит Минков да навлезе в театъра. През 1981 и 1982 г. той работи като драматург в театрите в [[Сливен]] и [[Враца]]. Става художествен ръководител и директор на [[Нов драматичен театър „Сълза и смях“|Драматичен театър "Сълза и смях"]] (София). В периода 1986-1994 завежда литературното бюро на Национална дирекция театри. До 1991 г. получава нови признания за своето творчество: през 1988 г. получава „Златният делфин” за драматургия, а през 1991 г. награда за драматургия на Съюза на артистите в България, за пиесата си „Камината”. През 1997 г. Минков е драматург в [[Народния театър]].

Част от пиесите му са публикуванииздадени посмъртно през 2001 г. в сборникасборник ''"Пиеси I"'', наот Сдружение „Летен театрален институт”, (2001)., Аа през 2007 г. излизае публикувана драмата му ''"Жана д'Арк. Пиеси II"'' в издателство "Стигмати".

През 1984 г. излиза книгата на Маргарит Минков ''"Приказки за разказване"'', а през 1987 г. - ''"Безкрайна приказка"''. Посмъртно е издадена книгата му ''"Весел, гъделичкащ смях"'' (2015) в "ИК Жанет 45".

* ''"Весел, гъделичкащ смях"'' (2015), ИК Жанет 45<ref>[http://books.janet45.com/books/1117 „Маргарит Минков“], „ИК Жанет 45“, 2015</ref>

* Втора награда в конкурс за написване на историческа пиеса във връзка с 1300-годишнината от създаването на българската държава сза пиесата ''"Книга на царете"'' (1980)