Стъргач: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
Ред 23:
== Географска характеристика ==
=== Географско положение, граници, големина ===
Планината се простира на юг от [[Пирин]], от която я отделя долината на река [[Мътница (приток на Места)|Мътница]] (десен приток на [[Места]]). На запад се свързва с планината [[Славянка]], посредством седловината [[Пъдарчовица]] или Панаирска ливада (720 m), а на изток – чрез седловината Митницата — със северните разклонения на [[Боздаг]], известни като ''Шилка планина'' или ''Свети Тодор планина''. На югозапад долината на река Търлиска Мътница (Ватитопу) я отделя от планината [[Черна гора (планина в Гърция)|Черна гора]], а на югоизток долината на река Белотинската река (Милоревма) — от планината [[Боздаг]]. На юг склоновете на Стъргач се спускат стръмно към [[Елеска котловина|Елес-Зърневската котловина]]. Дължината и&#768; от север на юг е около 15 km, а ширината — 10 km. По-голямата част от планината е на гръцка територия. На българска тя заема площ от 37 km<sup>2</sup>., което е около 40% от общата и&#768; площ. От запад на изток в северната и&#768; част между гранични пирамиди с №№ 113 и 130 преминава участък от българо-гръцката граница.
 
=== Релеф, геоложки строеж ===
Със заоблените си очертания и слабо разчленено било, Стъргач е умалено копие на съседната планина [[Славянка]]. Най-високата и&#768; точка връх Стъргач (1270 m) се намира на гръцка територия (познат още като връх Кулата), на около 1 km южно от гранична пирамида № 122. На българска територия най-високият връх е Асанов връх (1217,7 m). Най-високата точка (1249,4 m) в българската част е на билото при гранична пирамида № 121, в непосредствена близост до руините на гръцка застава, но не представлява връх.
 
Стъргач представлява [[хорст]] изграден от [[метаморфна скала|метаморфни скали]] - [[мрамор]]и, [[гнайс]]и, [[шиста|слюдени шисти]]. На малки площи се разкриват [[гранит]]и и се среща [[кварц|опушен кварц]].