Разорението на тракийските българи през 1913 година: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м →top: -, replaced: [Мидия] → [Мидия (Тракия)|] редактирано с AWB |
м fix name |
||
Ред 3:
'''„Разорението на тракийските българи през 1913 г.“''' е [[книга]], издадена от [[Любомир Милетич]] през [[1918]] г., която описва масовото изтребление и прогонване, на които са подложени българите в [[Източна Тракия]] и [[Източните Родопи]]. Авторът анкетира стотици бежанци от тези места, след което подробно излага насилията и жестокостите, на които са били подложени те от страна на [[Османска империя|османската]] армия и [[башибозук]].
Разорението на тракийските българи през 1913 е геноцид и етническо прочистване на българското население в южната част на областта Тракия по време и скоро след [[Междусъюзническата война]]. Извършвано от Османската армия и турски башибузук, засегнатите области включват Източна Тракия и Източните Родопи (днес в Одрин,
Когато военните действия между Сърбия, Гърция, Черна гора и Румъния срещу България са в пълен ход, Османската империя се възползваха от ситуацията, за да възстанови някои от неговите бивши владения в Тракия, включително Одрин. В началото на юли 1913 османските сили пресичат българската граница от линията [[Мидия-Енос]], уреден от Договора на Лондон през май 1913. Понеже българските войски са били разпределени на фронта със Сърбия и Гърция, турските армии преминават на север и запад без тежки битки. По този начин реокупираните територии са били дадени обратно към Османската империя от Договора на Константинопол, подписана на 16 септември. Въпреки това масовото изтребление и етническо прочистване продължават в областите, възвърнати от турците, дори и след тази дата. Скоро след края на военните действия Милетич интервюира стотици бежанци от тези области, сам пътувал в местата, където тези трагични събития се случват и систематично и детайлно описва жестокостите. Цялата общност на тракийските българи е унищожена.
| |||