Маргарит Минков: Разлика между версии

| жанрове = [[приказка]], [[стихотворение]], [[драма]]

| награди = Награда на Комитета за култура и Министерството на образованието за приказката ''"Чудеса„Чудеса, чудеса"чудеса“'' (1984) и др.

Маргарит Минков е роден на 11 май 1947 г. в Плевен. Детството му преминава в махалата при "Китайската„Китайската стена"стена“. Изключван е от училище. Вуйчо му е военен лекар и полиглот, осъден и убит от [[Народен съд|Народения съд]]. Маргарит Минков е смятан от комунистическата власт за неблагонадежден. За кратък период учи в духовна семинария, но я напуска по собствено решение. Няма висше образование. Самообразова се в областта на философията, музиката, световната литература, физиката.

От 1970 до 1978 г. Маргарит Минков сътрудничи на Детската редакция в [[Българската национална телевизия]]. Приказките му за предаването "Лека„Лека нощ, деца"деца“ се отличават със завладяващ хумор и усет за парадокса и небивалицата.

Минков написва за децата ''"Приказки„Приказки с шапки"шапки“'', ''"Две„Две ръчички - – десет пръста"пръста“'', ''"Чудеса„Чудеса, чудеса"чудеса“'' (наградена от Комитета за култура и Министерството на образованието), ''"Приказки„Приказки за разказване"разказване“'', ''"Звездна„Звездна притча Рождество"Рождество“'', както и пиеси, филмови новели и мюзикъли. Печели второ място в конкурса за оригинална авторска приказка "„[[Ханс Кристиан Андерсен]]"“, организиран от [[БНТ]], а по-късно и трето място в конкурс във [[Варна]] с пиесата ''"Големият„Големият бал на шахматните фигури"фигури“'' (1979). Втора награда печели в конкурс за написване на историческа пиеса във връзка с 1300-годишнината от създаването на българската държава с пиесата ''"Книга„Книга на царете"царете“'' (1980).

Успехите в конкурсите за драми подтикват Маргарит Минков да навлезе в театъра. През 1981 и 1982 г. той работи като драматург в театрите в [[Сливен]] и [[Враца]]. Става художествен ръководител и директор на [[Нов драматичен театър „Сълза и смях“|Драматичен театър "Сълза„Сълза и смях"смях“]] (София). В периода 1986-1994 завежда литературното бюро на Национална дирекция театри. До 1991 г. получава нови признания за своето творчество: през 1988 г. получава „Златният делфин”делфин“ за драматургия, а през 1991 г. награда за драматургия на Съюза на артистите в България, за пиесата си „Камината”„Камината“. През 1997 г. Минков е драматург в [[Народния театър]].

Маргарит Минков е автор на осемнадесет пиеси, играни в цяла България, сред които най-известни са ''"И„И отново за Моцарт и Салиери"Салиери“'' (1979), ''"Вавилонската„Вавилонската кула"кула“'' (1982), ''"Големият„Големият род"род“'' (1983), ''"Ето„Ето какво се случи"случи“'' (1984), ''"Нощно„Нощно съжителство"съжителство“'' (1985), ''"Жана„Жана д’Арк"д’Арк“'' (1988), ''"Камината"„Камината“'' (1990), ''"Въведение„Въведение в тяхната картина"картина“'' (1994), ''"Втора„Втора сряда"сряда“'' (1997).

Част от пиесите му са издадени посмъртно през 2001 г. в сборник ''"Пиеси„Пиеси I"I“'' от Сдружение „Летен театрален институт”институт“, (2001), а през 2007 г. е публикувана драмата му ''"Жана„Жана д'Арк. Пиеси II"II“'' в издателство "Стигмати"„Стигмати“.

През 1984 г. излиза книгата на Маргарит Минков ''"Приказки„Приказки за разказване"разказване“'', а през 1987 г. - – ''"Безкрайна„Безкрайна приказка"приказка“''. Посмъртно е издадена книгата му ''"Весел„Весел, гъделичкащ смях"смях“'' (2015) в "ИК„ИК Жанет 45"45“.

През всичките тези години Минков пише и поезия. Първите публикувани негови стихове са в самиздатското сп. "Мост"„Мост“ (1989-1990), а в книга излизат посмъртно в стихосбирката ''"Пръстен„Пръстен в кладенец"кладенец“'' (2000, 2007).

* Стихове в самиздатското сп. "Мост"„Мост“ (1989- – 1990)

* ''"Пръстен„Пръстен в кладенец"кладенец“'', Издателско ателие Аб (2000) и Литернет (2007)<ref>[http://liternet.bg/publish/mminkov/prysten/index.html „Пръстен в кладене“], „LiterNet“, 2007</ref>

* ''"Приказки„Приказки с шапки"шапки“''

* ''"Две„Две ръчички - – десет пръста"пръста“''

* ''"Чудеса„Чудеса, чудеса"чудеса“''

* ''"Приказки„Приказки за разказване"разказване“''

* ''"Звездна„Звездна притча Рождество"Рождество“''

* ''„В очакване на Дядо Мраз”Мраз“''

* ''"Приказки„Приказки за разказване"разказване“* '' (1984)

* ''"Безкрайна„Безкрайна приказка"приказка“'' (1987)

* ''"Весел„Весел, гъделичкащ смях"смях“'' (2015)<ref>[http://books.janet45.com/books/1117 „Маргарит Минков“], „ИК Жанет 45“, 2015</ref>

* ''"Големият„Големият бал на шахматните фигури"фигури“'' (1979)

* ''"Пътешествие„Пътешествие до Африка"Африка“'' (1979)

* ''"И„И отново за Моцарт и Салиери"Салиери“'' (1979)

* ''"Книга„Книга на царете"царете“'' (1980)

* ''"Огненият„Огненият пророк"пророк“'' (1982)

* ''"Вавилонската„Вавилонската кула"кула“'' (1982)

* ''"Големият„Големият род"род“'' (1983)

* ''"Ето„Ето какво се случи"случи“'' (1984)

* ''"Вълшебното„Вълшебното дъждовно време"време“'' (1984)

* ''"Нощно„Нощно съжителство"съжителство“'' (1985)

* ''"Хитър„Хитър Петър"Петър“'' (1986)

* ''"Жана„Жана д'Арк"Арк“'' (1988)

* ''"Врани"„Врани“'' (1989)

* ''"Play„Play Your Todoroff"Todoroff“'' (1989)

* ''"Камината"„Камината“'' (1990)

* ''"Пепеляшка„Пепеляшка – - Superstar"Superstar“'' (1994)

* ''"Въведение„Въведение в тяхната картина"картина“'' (1994)

* ''"Втора„Втора сряда"сряда“'' (1997)

* ''"„[[За госпожицата и нейната мъжка компания]]"“'' (1983) (с [[Евгени Кузманов]])

* ''"„[[Трите лели]]"“'' (1997) (по пиесата ''"Ето„Ето какво се случи"случи“'')

* Втора награда в конкурса за оригинална авторска приказка "Ханс„Ханс Кристиан Андерсен"Андерсен“, организиран от БНТ.

* Трета награда в конкурс във Варна за пиесата ''"Големият„Големият бал на шахматните фигури"фигури“'' (1979)

* Втора награда в конкурс за написване на историческа пиеса във връзка с 1300-годишнината от създаването на българската държава за пиесата ''"Книга„Книга на царете"царете“'' (1980)

* Награда на Комитета за култура и Министерството на образованието за приказката ''"Чудеса„Чудеса, чудеса"чудеса“'' (1984)

* Награда за драматургия „Златният делфин”делфин“ (1988)

* Награда за драматургия на [[Съюз на артистите в България|Съюза на артистите в България]] за пиесата „Камината”„Камината“ (1991)

През [[1998]] г. фондация "Концепция„Концепция за театър"театър“ обявява национален конкурс "Млада„Млада българска драматургия"драматургия“, като учредява ''Специална награда "Маргарит„Маргарит Минков"Минков“ за философско осмисляне на действителността''.<ref>[http://www.kultura.bg/media/my_html/2060/c_nv.htm Специална награда "Маргарит„Маргарит Минков"Минков“ за философско осмисляне на действителността], в-к „Култура“, 1998</ref>

"{{цитат|Бихме могли да помислим и за геоцентризма в театралния космос на Маргарит Минков, за неговите библейски и евангелски устойчиви мотиви, за култовете му към случайността, към подменянето, към несъвпадението. Суверенната му авторска представа за събития, герои и сюжети, за мирозданието, както се казваше някога, е скрита с двойно, тройно, n-то дъно в играта на театъра."<br/>&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;|Весела Груева}}

"Болката„Болката на Маргарит Минков, излята в десетките въпроси към себе си и нас в същински описаната драматична ситуация на сломения от самота, безнадеждност, саморефлексия и опитност човек, тази болка изисква театрална естетика, подвластна на чуваемостта - – нещо, за което липсва търпение, чувствителност, сетива за другост."“<br/>&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;Кристина Тошева

"Той„Той беше от последните, които се присъединиха към пишещите през последните десетилетия драматурзи, и си тръгна с първите. Имаше монашеско-отшелнически вид. Езикът му обаче, особено на последните пиеси, не беше благообразен, а улично прям. В очите на западния човек вероятно е стоял като онези аскетични хора на духа от славянския Изток, които обитават запълнени с книги мансарди, без каквито и да било грижи за някакъв по-подреден бит. С основание. Маргарит беше всичко друго освен житейски практичен човек."“<br/>&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;[[Константин Илиев]]

"Така„Така си отиде от театъра на живота тоя друг човек - – зъбите му окапаха от стискане, язвата му се спука от ритници и лакти в корема, ушите му огризани... Като се срещнем горе, да не можем да се познаем."“<br/>&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;[[Иван Добчев]]

"Маргарит„Маргарит Минков си отиде от този свят, време е да направим още едно хубаво представление..."“<br/>&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;[[Продан Нончев]]<ref>[https://www.slova.bg/audio-records/author/bulgarian-authors/474-margarit-minkov „Маргарит Минков“], „Слова български“</ref>

* [http://primo.nalis.bg/primo_library/libweb/action/search.do?dscnt=0&vl(1UI0)=contains&scp.scps=scope%3A%28ALL%29%2Cscope%3A%28LSU_aricles+%29&frbg=&vl(28101403UI1)=all_items&tab=default_tab&dstmp=1481488782844&srt=rank&vl(12610808UI0)=any&ct=search&mode=Basic&dum=true&indx=1&vl(freeText0)=%D0%9C%D0%B0%D1%80%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%82Маргарит+%D0%9C%D0%B8%D0%BD%D0%BA%D0%BE%D0%B2Минков&vid=NALIS_VIEW&fn=search От и за Маргарит Минков в Своден каталог НАБИС – национален каталог на академичните библиотеки в България]